Треньорът на Берое Петър Колев направи своеобразен доклад за работата си в клуба в интервю пред „Мач Телеграф“. Специалистът изрази мнението си за цялостната атмосфера около футболният символ на града под Аязмото.
– Г-н Колев, да започнем с вашата оценка за сезона на Берое!
– Ситуацията в началото на сезона беше такава, че в клуба останаха само 11 футболисти с договори. Мое лично виждане беше, че последните пет мача от предишния сезон трябваше да бъдат водени от хората в моя екип тогава, за да се съсредоточа върху селекцията. Това не се прие и трябваше едновременно да мисля и за селекцията, и да търсим достоен финал на сезона. Имаше дисбаланс при тези, които останаха. Освен това някои от тях не бяха основни фигури от предния шампионат, а отделно за поста централен нападател имахме трима души, както и трима крайни защитници. Нямах възможност там да внеса някакви корекции, защото трябваше да селектирам почти цял отбор. Смятам, че предвид краткото време селекцията не беше лоша, но криеше и своите неизвестности. Трябва да отчетем краткото време за подготовка и това, че новите дойдоха по различно време, други като Сако и Тунгара буквално в навечерието на старта на първенството. Трябваше време за аклиматизация и адаптация. Подготовката бе на добро ниво с изключение на неравномерното време за участие в нея на някои играчи.
– Колко от тези, които искахте, реално успяхте да привлечете?
– Не мога да кажа със сигурност. Имаше неяснота, защото заради ситуацията при селекцията не успяхме да обезпечим нужната конкуренция и качество на всички постове. Доста българи ни отказаха, а други поискаха нереални суми.
– Какви цели ви бяха поставени преди старта на първенството?
– Преди началото на сезона нямахме поставени цели. Никой не обяви такива, нито пред мен, нито пред играчите. След първия кръг журналистите ме попитахте за целите и аз формулирах, че искам да изградим гръбнак на отбора от играчи, които да останат по-дълго в клуба, за да не се повтаря случилото се през лятото. Освен това изразих надежда за място в Топ 6, където е мястото на Берое. На фона на всичко споменато смятах, че на отбора му трябва време за стиковка. Време да опозная по-добре новите, а и те мен. Но в много моменти бяхме спъвани отвън и от някои неща отвътре чрез хора, които станаха проводници на чужди интереси в клуба. Аз и екипът работихме доста сериозно и отдадено по отношение на задачите, които си бяхме поставили. Имаше случаи, в които отборът показваше наистина много добър футбол, поне в големи моменти от мачовете, но това оставаше незабелязано или умишлено спестявано. Даже с помощта на една медия някой се опитваше ежеседмично да ме скара с някой футболист и да изнася вътрешна информация от съблекалнята. Обясняваше се кого съм нарочил и какъв черен списък имам. „Уволняваха“ ме преди всеки важен мач и ми търсеха заместник. И в момента чета и слушам какви ли не спекулации, че съм уволнен или че съм си тръгнал от Берое. Случи се и нещо много изненадващо – оставката на спортния директор (6. р. – Валентин Грудев). Пред мен и ръководството той изтъкна едни причини, а пред медиите излезе, че поема отговорност за резултатите. В онзи момент те бяха 3 победи и 3 загуби в първите 6 кръга. Ако някой трябва да носи отговорност, това на първо място е старши треньорът. Аз не можех в шестия кръг, на базата на един новосформиран отбор, да преценя дали са лоши, или нормални. Аз и сега не бягам от отговорност, но смятам, че на фона на всичко изходните ни позиции и резултати съвсем не са лоши. В момента сме на седмо място и на четвъртфинал за Купата, където Берое не е бил от доста години.
– Кои са основните слабости, които видяхте в отбора си тази есен?
– Разполагахме с доста офанзивни играчи. Имаше конкуренция като количество, но ниска ефективност. В защита пък бяхме почти без вариации откъм конкуренция в качеството. Сред основните ми изисквания бе да задържаме по-малко топката в задни позиции, да играем бързо, с малко докосвания, вертикално напред. Имаме добри дрибльори в атака, но често задържахме в невралгични зони и това бе една от слабостите. Играта в защита, особено в началото също не бе на ниво. Липсата на сработеност между новите вратар, централни защитници и вътрешни халфове повлия доста. Отделно от това атакуващите играчи правеха добри пробиви, представяха се добре в ситуации един на един, но към играта им в дефанзивен план определено имаше и има резерви в позиционирането и агресивността. Липсата на по-голяма агресивност в част от играчите, ни костваше още точки най-вече на чужд терен. Работехме ежеседмично в тази посока и в средата и края на полусезона трудно получавахме голове. В по-голямата част от времето бройката на играчи беше голяма. Това затрудняваше избора на състав, но пък говори за качествена работа в тренировките, по време на подготовката и в състезателния период. В крайна сметка имахме само две мускулни контузии през есента – на Фал и Камара, които бяха с нарушена подготовка. Това означава, че добре сме си свършили работата. Разбира се, като млад треньор сигурно съм допуснал и аз някои грешки, но през цялото време съм имал нужда от помощ и подкрепа. За жалост получавах атаки и негативизъм отвън. Това нямаше как да не се отрази и на някои играчи в съблекалнята, където имаше среда на реална конкуренция. Тя ни позволи да минем през един тежък цикъл от мачове срещу ЦСКА, Черно море за Купата и Лудогорец, в които се представихме изключително добре.
– Но след него имаше известен спад…
– Разочароващи за мен бяха последните два мача срещу Ботев Враца и Левски. За първия от тях поемам изцяло отговорността за загубата, но за представянето срещу Левски цяла седмица се работеше от съвсем други места. Видях огромно неспокойствие в някои от играчите, но пък благодарение на показания характер и някои майсторски отигравания излязохме с чест от този двубой.
– С какви чувства приемате обаче това, че част от феновете скандираха „Оставка!“ в последния двубой?
– Първо не знам какви бяха очакванията към представянето и класирането. Слушайки някои коментари, мислех, че срещу нас почти никой не играе. При това в сезон, в който смятам, че за пръв път от доста години силите са толкова изравнени. И в този ред на мисли, смятам, че отборът е на реалното място, на което трябва да се намира. Мога само да отбележа, че в два от мачовете със Славия и Лудогорец бяхме ощетени от ВАР, а при домакинствата на Арда, ЦСКА и Пирин имахме изключителен малшанс и загубихме 6 точки. Бяхме доминиращият отбор в тези срещи и допуснахме малко ситуации пред нашата врата. Очакванията на някои очевидно бяха по-големи, отколкото сочеше реалността. Критериите и изискванията също, а подкрепата твърде малка. Давам за пример Локомотив Пловдив, който през лятото беше напуснат от трима основни играчи – Алмейда, Малембана и Момчил Цветанов. Отборът не тръгна добре и доста време бе на дъното, без домакинска победа, но обстановката и подкрепата бяха на нужното ниво. Преодоляха трудния момент и тръгнаха нагоре. Същият съперник ние тотално надиграхме в Стара Загора, но дори при последната им домакинска загуба, техните привърженици не спряха да ги подкрепят. По темата с феновете мога още да отчета, че като времетраене аз съм работил за Берое вече повече от 8 години. Бил съм и във времена с добро финансиране и във време, в което е нямало почти никакво такова. По-възрастните привърженици помнят тия времена. Трибуните обаче са били винаги пълни поне за възловите мачове и са подкрепяли неистово отбора. За съжаление от 4-5 години се забелязва негативната тенденция на отлив. По-голямата част от истинските фенове на Берое, като че ли се отдръпнаха от стадиона. Има някакво разединение и някакво недоволство. Каква е точната причина не знам. Ако трябва да работим за промяната, трябва да сме всички единни заедно. Не бива да се допускат хора, прокарващи чужди интереси или да обслужващи лични такива. Да се чувстваме като гости на нашия стадион, особено в мачове срещу Левски. Повече от ясно е, че предстои труден момент за клуба. В такива моменти всички във, близо и около клуба трябва да са едно цяло. Мен трудните моменти не ме плашат, защото съм минал през всичко с тоя отбор. На всички обаче искам да пожелая светли коледни празници, много здраве, сили и повече положителни емоции.
– За финал, каква реалната ситуация с вашия статут в клуба?
– След последния мач се срещнахме с ръководството и изложих мнението си за това, което е минало през лятото и за това, което мисля, че трябва да се случи след подновяването на първенството. Изразил съм позиция по всички важни въпроси, които са на дневен ред и споделих идеи за развитие и промяна. Ръководството също изрази вижданията си, но не сме обсъждали никакви други теми.
