-
Легендарният футболист и треньор на ЦСКА – Аспарух Никодимов, даде своя идеален отбор на 70-те години, както и оценката си за футбола в този период.
„Публиката е най-добрият барометър. Стадионите тогава бяха пълни, интересът бе огромен, значил им е харесвало на хората. Вярно е, че сега нещата се измениха, много повече мачове се предават по телевизията, хората са угрижени – виждате какви пандемии ходят по хората и животните. Явно на зрителите не им е много до футбол, физически сега отборите са много по-добре подготвени от едно време. От тогава непрекъснато се подобрява физическата и тактическата подготовка. Техничните играчи винаги ще са по-добре от тези, които разчитат на силата. Играч като Меси винаги ще бъде голям, в която и епоха от футбола да го сложим. Марадона не беше пъргав и бърз като него, но и той си беше грандиозен играч. Не мисля, че играта е била много по-груба тогава. Малко тежки контузии имаше. На мен например един нарочно ми счупи с лакът носа, а си глътнах и езика. Няма да му споменавам името, дано не го е направил нарочно.
Иначе футболът през 70-те беше доста техничен и романтичен. Хората отиваха на стадиона да гледат не само своя отбор, но и своя любимец сред футболистите. И преди това през 60-те имаше играчи като Сашо Костов, Якимов, Гунди, Пенев – всеки от тях с различен, собствен стил на игра. И с това изпъкваха. През 70-те имаше личности, с които спокойно можеха да се направят два-три национални отбора, които щяха да бъдат равностойни. Не случайно участвахме редовно на световни първенства. Говори се, че бил бавен футболът. Вярно е, но само донякъде. Изгледайте мача Нотингам – ЦСКА и вижте дали е бавен. ЦСКА например редовно биеше Барселона. Да, ще кажете в приятелски турнири, но пък ги побеждавахме в Испания. Били сме ги в Барселона, в Майорка. Жалко, че не се даваха по телевизията тези мачове, за да видят хората за какво ставаше въпрос. Специално от испанци рядко падахме.
Що се отнася до идеалния ми отбор на вратата избирам между Стоян Йорданов и Данчо Филипов. Равностойни бяха, рядко грешаха, а при грешка веднага заставаше другият. Мони Симеонов също беше страхотен вратар, но на него по-силни му бяха 60-те години, после не възвърна старата си форма. Централната двойка Пенев-Ивков са ми безспорни. Десен бек слагам Иван Зафиров, отляво Видин Апостолов или Цоньо Василев – равностойни и атакуващи и двамата. От халфовете Бонев е безспорен, а като опорен слагам Божил Колев. Себе си пропускам, защото смятам, че не е коректно да се слагам. Десетка бих поставил Павел Панов. Крила са ми Цецо Йончев и Георги Попов-Тумби, които можеха да действат и на двата фланга. Жалко, че не мога да използвам трима централни нападатели, за да сложа и Петко Петков, и Жеката (б.р. -Петър Жеков), и Спас Джевизов. Все пак с оглед постиженията слагам Жеков, а другите двама – резерви“, заяви Паро пред „Меридиан мач“.
