Този път понятието Новия Левски май не съществува. Или ако го има, то е бледо, не е ярко изразено и не е видимо с просто око. Всяко лято преди първия домакински мач на сините дозата ентусиазъм сред запалянковците е впечатляваща, като това се отнася дори за моменти като миналото лято, когато не бе ясно дали тимът все пак ще събере някакви читави единайсет човека, които ще облекат екипа да защитават името на клуба. Сега нещата са доста различни, Левски на практика е много нов и като структура на клуба, и като състояние на отбора, а не на последно място трябва да споменем и името на треньора.
Новия Левски обаче е пролетният Левски с много малко корекции. Подобно на Лудогорец, но със съвсем други мащаби и финанси, сините също обновиха отбора си през зимата и през пролетния сезон се обиграваха някак в движение, като в същото време печелеха точки и взеха и купата. Липсата на много на брой, за качество да не говорим, нови летни попълнения, като че ли някак неволно подейства на ентусиазма на аудиторията, която е свикнала лятото да следи трансферната центрофуга и на първото домакинство да се изсипе на „Герена“ да види Новия Левски.
Другата „ръчна спирачка“ е преекспонираната драма с несполучливия трансфер на десния бек Блажевич, а солта в раната бе загубата от ЦСКА 1948 на старта на новото първенство. Представете си само какво щеше да е, ако Блажевич бе нещо като Мичел Салгадо, а в Бистрица гредата във втората минута на Ронално бе гол и после сините бяха вкарали още две попадения по инерция. Да, ама нито едното е факт, нито второто се случи, макар че имаше реални предпоставки.
И сега хората ще отидат на „Герена“ да видят дали този Левски е онзи завладяващ Левски от пролетта и дали всъщност в настоящия отбор има нещо ново освен екипировката, която пак не може да стигне до крайния потребител поради някакви си маркетингови, организационни и вероятно финансови причини.
Разбира се, че Спартак Варна не е най-подходящият съперник за качествено сверяване на часовника, но това е много повече исторически и важен за България футболен клуб, отколкото много други, минали през елита през последните години. Дългото отсъствие на соколите от Първа лига е една от причините човек да отиде на
мача, ей така да уважи историята и традициите. В близкото минало Левски и Спартак правеха двубои, преди и след които в пресата имаше сериозни обеми отделени страници. Двата клуба често правеха трансфери и в двете посоки, дори и треньори – да припомним само Стефан Грозданов. В Спартак сега е синият юноша Даниел Начев, който преди няколко години бе отмъкнат от треньора на Ботев Пловдив Станимир Стоилов към школата в Коматево. После се върна на „Герена“ и днес ще е в групата на соколите срещу тима на същия Стоилов.
Да, ясно е, че в момента варненци не са в състояние, което може да стресне големите отбори в първенството, но пък в първия кръг показаха, че щом могат да се опънат на Славия, значи не са за отписване. На този етап като имена на треньора и играчите соколите по-скоро ще са в ролята на умряла лисица, но фактът, че въпросният мач с белите бе най-посетеният в първия кръг, значи, че синьо-бялата част на Варна се е събудила сериозно и се е напомпала с ентусиазъм.
До вчера домакините от София отчетоха близо 200 продадени билета за фенове на Спартак, което на „Герена“ си е добра гледка към сектора за гости. Разбира се, че Левски е ентусиазиран да си го изкара заради загубата в първия кръг, но сините трябва да имат едно наум, че наперените и непознати новаци винаги са способни да вкарат още напрежение в отбор, който не е разклатен, но със сигурност е леко размътен и неспокоен.
Желю Станков/ „Тема спорт“
