Къде се загуби Атанас Курдов? Още ли е във футбола? Какво се случва с юношата на Левски, който на 18 години направи трансфер в Леверкузен, но не успя да стигне до първия отбор на немския клуб, в който трайна следа остави Димитър Бербатов… Това са само част от въпросите, на които 30-годишният Курдов отговори специално за БЛИЦ.
Бившият голмайстор на Ботев (Пловдив), Славия, Астана и редица други клубове атакува остро бившия си треньор Станимир Стоилов. Именно Мъри изгони Курдов от шампиона на Казахстан. Впоследствие Наско осъди Астана за близо 1 милион долара.
– Здрасти, Наско, къде те откриваме?
– Тренирам индивидуално на базата в Бояна. Поддържам форма и се надявам да си намеря отбор. Отворен съм за предложения. За момента никой не ме е потърсил, доста трудно е, но вярвам, че нещата ще се случат.
– В края на 2018 година тренира със Славия. Имаше ли вариант да останеш и отново да облечеш белия екип?
– С Ники Михайлов поддържахме форма със Славия. Тренирахме един месец с отбора. Нямаше вариант да остана, защото просто нямаше как да се разбера с Венци Стефанов.
– Защо, каква беше пречката?
– Поради незнайно каква причина той така и не пожела да проведем разговор. Изненадах се от поведението му, още ми е странно. Но така са някои хора – като си долу, малко от тях биха ти подали ръка в трудния момент. Направих няколко опита да разговаряме, над десет пъти го търсих. И след като видях, че отсрещната страна няма желание, се оттеглих дипломатично. Странното е, че винаги съм бил коректен с Венци Стефанов, не знам защо сега така се отнесе с мен. Всички знаем как преди няколко години в касата на Славия постъпиха повече от 1 милион долара от трансфера ми в Астана.
– От колко време не си играл професионален футбол?
– Една година, за последно играх за Литекс. Очаквам предложения, отново бих играл във Втора лига. За момента търся отбор, в който да имам добро поле за изява. Искам до лятото да играя непрестанно, независимо къде.
– Съжалявaш ли за грешките, които си допускал през годините?
– Няма безгрешни хора. Да, допускал съм грешки, за които съжалявам, но не желая да се връщам назад, защото ме кара да се чувствам зле. Взел съм си нужната поука. Умните хора не повтарят грешките си.
– През 2011 година стигна до Лудогорец, където обаче изкара само два месеца. Какво се случи тогава?
– Просто разбрах, че това не е моето място и пожелах да се върна обратно в Ботев (Пловдив), където се чувствах отлично. Може пък да съм сгрешил, след като видяхме какви големи успехи постигна Лудогорец последните години. И ще продължат да бъдат хегемон в България, предвид организацията и класата им. Вече няколко сезона превъзхождат Левски и ЦСКА.
– И този сезон ли ще бъде нулев за любимия ти „син“ клуб?
– Бъдещето ще покаже. Смятам, а и мнозинството левскари, сме убедени, че Левски ще тръгне нагоре с идването на сериозния човек в лицето на Васил Божков. Не му отива на такъв славен клуб да е 10 години без шампионска титла.
– Сигурно искаш отново да играеш в Левски? Реално ли е да се говори за твое завръщане на „Герена“?
– Няма нищо невъзможно, всичко е въпрос на тренировки и начин на живот. Когато се върнах в Левски, след като се прибрах от Астана, бях психически нестабилен, затова не се получиха нещата. Сега е по-различно. Със сигурност представянето ми ще е по-добро. Убеден съм, че имам сили да помогна на любимия Левски.
– Какво се случи с Астана, където беше голмайстор преди назначението на Станимир Стоилов? Той защо те изгони?
– Имаше един българин треньор и той изгони единственият български футболист в отбора. Завари ме там, но ме махна. Вие тълкувайте случилото се. Ако той беше треньор преди отиването ми в Астана, със сигурност нямаше да се осъществи изгодния за Славия мой трансфер. Стоилов винаги се е опитвал да ми пречи във футбола.
– Учудващо е това, което твърдиш. Може ли да посочиш конкретен пример и защо всъщност Стоилов ти пречи?
– Ясно е защо – заради баща ми, който си позволява да го критикува. Дори съм се молил на татко да спре да говори по негов адрес, за да нямам толкова проблеми. А относно това как Стоилов ми е пречил, веднага давам пример. Преди години ми беше отказал повиквателна за националния отбор. Играех в Левски, а той не ме пусна умишлено. Това, както и гоненето от Астана и другите проблеми, Стоилов ги прави заради дрязгите с баща ми, заради които нямам нищо общо.
– Ако сега срещнеш Станимир Стоилов, какво би му казал?
– Бих го подминал, за мен този човек не съществува. Няма какво да му казвам. Преди дни пак четох какви ги е говорил. Като е толкова голям треньор и левскар, защо не дойде да оправи Левски? Лесно е когато има пари, лесно му е да се перчи, а сега…
– Имаш ли приятели в Левски?
– Най-добрият ми приятел е в отбора в момента – Ники Михайлов. Желая му от сърце да се получат нещата. Той също като мен обича безкрайно много Левски и иска да играе там. Истински левскар е, най-близкият ми е. Сигурен съм, че каквото зависи от него, ще го направи. Като всеки нов футболист в отбора, му е нужно време. Проблемът на „Герена“ е, че публиката не дава време, не е търпелива. На Божката Митрев обаче доста пъти му се даваше шанс за разлика от други. Той не може да се оплаква по никакъв повод.
– Къде преживя най-хубавите си мигове, кои са най-паметните ти моменти във футбола?
– Нямам кой знае какъв паметен момент. Радвам се, че станах шампион на Казахстан с Астана. Но неприятното е, че дойде българин треньор и ме отписа. Да, аз може да не съм цвете за мирисане, но какво стана след това – Стоилов и още трима треньори от България са му помощници, а така и не привлякоха български футболист. Защо, каква е причината? Българите не ставаме ли? Ако беше сърбин треньор, в Астана щеше да е пълно със сърби. Но ние не сме задружна нация като тях.
– Наистина ли в Казахстан плащат доста по-високи заплати от българските стандарти?
– О, да. Истина е. Астана е клуб с огромен бюджет, там дават много добри пари.
– Как се осъществи преминаването ти в Астана?
– Чрез агенти на Венци Стефанов. Славия получи повече от 1 милион долара.
– Помниш ли първия път, когато попадна в съблекалнята на мъжкия отбор на Левски? При Станимир Стоилов ли се случи това?
– О, как при него? Той ме ненавижда. Даже не си спомням някога да ме е викал в първия отбор. Тогава същият искаше да ме командирова в Монтана, за да съм се обигравал. Случи се малко преди да замина за Германия. Тогава обаче един силен човек се застъпи за мен и му каза, че няма как да провали трансфера ми в Леверкузен. Много съм му благодарен, но няма да назовавам името му. Ако бях заминал за Монтана, където Стоилов искаше да ме прати, щеше да е краят на кариерата ми.
– Защо не успя в Леверкузен и какви спомени пазиш oт периода в Германия?
– Само хубави, изключвайки момента, когато се контузих тежко. Все пак двама сме българите, стигнали до Леверкузен – аз и Димитър Бербатов, който днес има рожден ден и му честитя. Пожелавам му да е жив и здрав и все така упорит. За престоя в Германия мога да кажа само хубави неща. Факт е, че без прословутата немска дисциплина нищо не можеш да постигнеш. Но аз го осъзнах, когато съм чак на 30 години, а не когато бях на 18. Ако мислех по друг начин, когато отидох в Леверкузен като юноша, сега нещата с мен сигурно щяха да са съвсем други. Повечето от съотборниците ми от втория отбор сега са в клубове от Първа Бундеслига. Надявам се скоро и аз да си намеря отбор и да възвърна формата си. Изцяло отдаден съм на футбола. Мога да играя още 3-4, а защо не и 5 години, стига да съм здрав. Цял живот съм правил това и истината е, че друго в момента не мога да правя освен да практикувам любимия спорт. Няма нищо по-хубаво от това да играеш футбол и да изкарваш пари.
