Няма да слагаме черните очила, седмият кръг не бе атрактивен, но е прибързано за крайни, негативни оценки. Все пак факторите в нашия футбол трябва да отчетат важната подробност, че освен резултатите и класирането имат и задължението да играят футбол за радост на хората. Иначе играта се превръща в самоцел. Няма как, при 3 нулеви равенства и само 8 гола в 7 мача, трябва да се бие камбаната. Защото, ако стане тенденция – светлият лъч, който малко попресилихме, ще се превърне в тъма.
В кръга имаше две дербита от виртуалната шестица в класирането. С други думи – между най-силните тимове в първенството. В Коматево Ботев и ЦСКА-София се бориха, тичаха, ритаха, но красив мач не се получи. Вината в по-голяма степен е на ЦСКА-София, защото претенциите към тях са по-големи. Но и няма как да не се отчете огромният напредък на Ботев в защитен план. Само 4 гола са допуснали канарчетата и по този показател са много близо до лидерите в таблицата. А не бива да се забравя фактът, че жълто-черните са доста обновени отзад с двама нови централни защитници и вратар, който бе резерва миналата година. Малко им трябва съвсем да херметизират входната врата. Енигмата остава ЦСКА-София. Някак много лесно влизат в шаблон и опасенията за липсата на свежест в средата на терена стават факт. Фланговете са добри, но центърът е бавен и предвидим. Все още идеите на Ел Маестро са в ембрионален вид.
Доста пo-вълнуващо бе на „Герена“, където Левски продължи успешната си серия с пета поредна победа. И няма как вече сините фенове да не са в облаците. Те са си такива – доволни са и на малкото хубаво. Левски спечели с един фамозен гол на Белмонт, но по-грамотният тим на терена бе Берое. И това, че Томаш за пръв път в кариерата си показа злост, не е никак случайно. Точката от мача щеше напълно да го устрои, но загубата му дойде в повече и си изпусна нервите с думите за някакви клики. Това, между другото, ще му струва скъпо! Но е прав, че Левски печели, но не е неуязвим. И след паузата в първенството идват мачовете на истината. Тогава вече ще стане ясно Стоянович месия ли е, или обикновен лъже-пророк. Берое е в съвсем различна позиция, отборът изигра повечето от тежките си мачове и ако наистина израстването е реално, следващият месец ще е розовият период за зелено-белите.
Преплувах затлачените води на дербитата и далеч по-приятно ще е да анализирам Черно море – Витоша. По мое скромно мнение най-качественият двубой от седмия кръг. Само един гол в мача, но футболът беше на ниво. С еднаква заслуга и на домакини, и на гости. Вече нямам никакво съмнение, че Витоша Бистрица ще е приятната изненада на първенството. Отборът има визия, играе предвидим и постоянен футбол. Качеството на състезателите не е високо, но както е казал геният – футболът е колективна игра. И ако имат ясна идея, 11 посредствени футболисти могат да играят приличен футбол. И този път анализът на Илиан Илиев бе блестящ но по-важно е какво сътвориха подопечни-те му. Освен че спечели мача, Черно море игра иновативно с размяна на позициите на Георги Илиев и Ради Василев. И това обърка много защитата на Витоша, която няколко пъти не разбра, че Илиев е на върха на атаката. За съжаление в този мач се намеси решително факторът „съдийско безхаберие“. Отчайващото бездарие на страничните рефери в България се видя в изпълнение на лицето Желев. Първото му име няма значение, това изплашено момче вдигна за има-няма 15 минути три измислени засади на Черно море. ВАР веднага, защото с тези байрактари оправия няма. А не ми се мисли, ако Витоша бяха изравнили, как щяха да се чувстват във Варна?!
От най-доброто зрелище към второто поред. Изкушавам се да се заям с великия Паоло Аутуори. Все пак не е Паоло Коелю, който е с божествен статут. Усмихнатият заяви, че Лудогорец се е върнал в Първа лига. А къде беше досега, все пак минаха цели седем кръга? На гурбет ли? Както и да е, голяма радост за една предизвестена победа. Те Дунав се чувстват у дома в Разград и някак не им приляга да развалят настроението на хегемона. Още повече, че сега точките са от значение и времето за издънки мина. Все пак Лудогорец изостава на 5 точки от лидера Левски. Доброто от мача е, че Аутуори даде възможност на повече българи да поиграят. Малко късно за Петър Хубчев, който трудно може да прецени формата на Панов и Бакалов. Дунав просто маркира присъствие, точките ги бяха отписали още след победата над Септември. При 3:0 Лудогорец дори си позволи да играе с Кешерю и Швиерчок напред. В такъв мач спокойно можеше да бъде пуснат и третият централен нападател Брандао.
И към още два кахърни резултата, преди да стигна до одата за Краси Балъков и Етър. Пълна скука и тотална безпомощност от Верея – Славия. За домакините съм казал всичко -вкаран от тях гол веднага влиза в Книгата Гинес. Трудно може да се намери подобен аналог в световния футбол, отбор да излиза на терена, за да не отбележи попадение. В Си Ен Ен са затаили дъх за първия гол на Верея и са се подготвили за внезапен брейкинг нюз. Сериозно за Славия. Така просто не става, силни мачове с най-добрите и подобни грозни гледки с най-слабия. Но има и обяснение. По някаква ирония на съдбата Славия придоби правата върху двамата най-ялови централни нападатели в българския футбол -Милчо и Чунчука. С тези напред головете ще са мираж, а спомените за Ивайло Димитров ще се връщат все по-често.
Доста по-интересно бе в Монтана, независимо че гол и на Ботев Враца – Локомотив Пловдив не падна. Голям трафик пред двете врати, но нищо съществено за отбелязване. За пореден път се видя, че в мачовете на Локото ще стават кориди. Но си намериха майстора в лицето на Враца. Тук точката е повод за удовлетворение и от двете страни.
Етър изригна със знаменита победа. Не с някаква победка, а с пълен и тотален разгром над Септември. 2:0 е най-малкото, което можеше да се получи като голово съотношение. Доста критики отнасят в тази рубрика виолетовите и техният знаменит наставник, но е време за фактите. Етър досега в първенството победи Верея и Септември и доказа, че е най-достойният претендент за 10-ото място в крайното класиране. Още в следващия кръг може да мине и с едно напред (сега е 11-и), ако се представи достойно срещу Дунав в Русе. За мен постигнатото е по-малко от очакваното, но все пак е нещо. Септември се разпадат на части с всеки изминал кръг. Митов е много симпатичен, но във футбола, като няма резултати, се подават оставки. Иначе както е тръгнало, лошата серия може да не спре до 3 ноември, когато в София пристига Верея.
Със съдийството на главните рефери няма да се занимавам, дори ще похваля Николай Йорданов за Левски – Берое. Една чиста дузпа в полза на Ботев не бе видяна от Волен Чинков, но, както се казва, това са бели кахъри.
Жаклин Михайлов/ „Тема спорт“
