Едни от най-верните фенове на Нефтохимик заявиха, че доверието в сегашното ръководство на клуба е напълно изчерпано. Ивайло Стаматов и Кирил Събев са емблематични привърженици на зелените. Те посещават всички мачове на тима и бяха едни от последните мохикани, които подкрепят безрезервно шейховете. Тяхното търпение обаче е изчерпано. Ето какво заяви Стаматов пред медията ни.
– Ивайло, как оценяваш това, което се случва в Нефтохимик през последните години?
Нищо положително. Бяхме в А група и изпаднахме с бюджет от над 3 милиона лева. Загубихме бараж срещу Витоша па най-съмнителен начин. Много се съмнявам, че този мач се игра истински и за това някои хора от ръководството трябва да кажат. В Б група се изговориха куп неща. Изпаднахме. Сега отборът играе някакви странни мачове. Първи сме в групата, но фенове вече няма. Това, което се извърши ппрез последни години унищожи марката Нефтохимик.
– Кое по-точно?
– Смятам, че изпълнителният директор Николай Тодоров трябва да си ходи. Той не оправда доверието на никой. Вече никой не идва на мачове. Той беше един от нас. Сега феновете го мразят. Заради това и бойкотират срещите. Аз лично също спирам да ходя на мачове. Това е начин да изразя своето отношение. Тодоров заяви, че връщането на стадион Лазур е негова лична кауза. Това не е вярно. Ние, феновете започнахме тази кампания. В продължение на година проведохме срещи, работихме с медиите, търсихме всякакви начини. Сега Тодоров си приписва заслуги. Отделно, политиката на клуба е под всякаква критика. Такова падение не е било никога. С него трябва да си замине и цялото ръководство. По този начин не може да се продължава. Съветът на директорите реално не работи. Никакви инициативи, нищо. Все едно няма такъв орган. Услужливо в полза на управниците на града.
– Добре, но в момента Нефтохимик е на първо място и има реално шансове да се завърне във втория ешелон?
– И какво ще правим там. Ние сме клуб без визия и без перспектива. Община Бургас има над 80 процента собственост, но какво от това. Враговете ни от Черноморец говорят глупости, че общината давала големи пари на клуба. Нищо подобно. Аз лично искам да поискам отговорност от Тодоров, който явно е едно послушно момче и си гледа само неговите интереси. Явно му е удобно да е на тази позиция, въпреки, че твърди обратното. Той стана причина фен-клубът да се разпадне. Беше един от нас, но сега е вече друг. Такава криза не е имало никога в историтята. Дори Събев като ни разтури бяхме много по-единни и обединени. Сега не остана нищо. Някой трябва да поеме отговорност и аз мисля, че основната вина е на това ръководство. Заедно с Тодоров трябва да си замине и целия борд на директорите или както там го наричат.
– Не си ли прекалено краен?
– Не мисля. Търпението свърши. Ние сме на дъното, но лошото е, че го дълбаем и продължаваме да го правим. Пълен срам. Не знам защо не участвахме в турнира за Купата на България. Чувам, че било заради икономии. Отбор като Свети Никола обаче може да играе, ние не. Сега разбирам, че е имало идея да играем с юношите срещу Черноморец в турнира за Аматьорската лига. След това решението било променено. Що за глупости са това. Кой кара самолета в този клуб, или всичко е на автопилот. Ако ще продължаваме така, по – добре да няма отбор. Това е голям срам. Аз лично не мога повече да подркрепям тази организация. Или по-скоро липсата на такава. Дори и в най-мракобесните години не е било така.Знам, че клубът има и натрупани дългове към Спортни имоти, към Бургабус, доставчици, НАП. Кой ще ги връща?
– Добре, Тодоров си заминава, но след това….какво се случва?
– Нищо. В този град явно няма реални хора. Мислещи хора. Никой не милее за спорта. Заради това и сме на този хал. В момента нямаме стадион, на който да приемем отбор от професионалния футбол. Кога е било така? Падение, голямо падение.
– Защо обаче Тодоров трябва да бъде изкупителна жертва?
– Защото не оправда доверието на феновете. Защото отборът се срина, а клуб вече реално няма. Имаме големи съмнения, че той използва Нефтохимик като параван за някакви негови интереси. Никога в историята на клуба ситуацията не е била толкова безнадеждна. В такива случаи истинските ръководители напускат и поемат отговорност. Има ли обаче такива ръководители в Нефтохимик? Мога да кажа, че клубът стана жертва и на политическите интриги в града. Бургас не заслужава да има силен футболен отбор. Няма град в България, който да е толкова далече от истинския спорт. Това е позор.
Очаквайте втора част от интервюто с Ивайло Стамотов и нова порция разкрития за ставащото в Нефтохимик.
