-
Лудогорец взе (неочаквано) рутинен успех над ЦСКА, който за пореден път показа колко размито понятие е истината във футбола.
Двете гръмки победи над Адмира Вакер и „съдийските“ загуби (според феновете) от ФК Копенхаген бяха напомпали амбициите на „червените“ до степен, в която от тима на Нестор Йевтич (самопровъзгласил се за Ел Маестро) се очакваше да спечели с разлика в Разград и да приключи с „модела, който убива българския футбол“.
Е, реалността се оказа съвсем различна – което всъщност е доста типично за футбола като цяло. Характерното при него е, че никога не знаеш точно колко си далече от Истината. Единственото, на което можеш да разчиташ, е възможно най-много хора да повярват, че твоята гледна точка е правилната. Без значение дали е така.
Лентата „Рашомон“ от 1950 г. превръща Акира Куросава в легенда на японското кино и в явление на световната сцена. Сценарият й изследва истината около един случай на изнасилване и убийство. Различните персонажи, взели участие в престъплението, разкриват собствената си гледна точка – всичките са егоистични и си противоречат. По-късно този подход добива популярност като „Ефект на Рашомон“ и става широко популярен в седмото изкуство. Урокът от „Рашомон“ е, че истината не е абсолютна категория – извод, който във времената на социалните медии и корпоративната журналистика е болезнено актуален.
В живота, а и във футбола ничия истина не е абсолютна – винаги съществува опасност да се изложиш или да бъдеш затапен, особено сега, когато свръхкомуникационните възможности правят достъпни всякакви източници на информация.
Дори най-големите световни религии са принудени да преосмислят вековните си догми, какво остава за футболните клубове или прилежащите им агитки. Разликата е, че във футбола правдата по правило се приватизира – от всички и по всяко време. И вместо „един бог и една истина“, в най-популярната игра има по много и за всички. За около месец т.нар. Ел Маестро бе бог, а на хегемонията на Лудогорец й се виждаше краят. Днес всичко отново е по старому…
Когато се появи казусът „тире“ например, феновете на Левски дружно се вживяха в ролята на експерти по право и гръмогласно заклеймиха юридическата врътка, която Гриша Ганчев използва, за да ребрандира отбора от Борисовата градина. От „Герена“ се клеха във всички богове, че никога няма да признаят новия клуб за ЦСКА.
Е, клетвите им издържаха… около месец – фактът, че напълниха сектор „Б“ на националния стадион още за първия мач срещу „изкуствения отбор“, легитимира това, срещу което толкова яростно протестираха.
„Ефектът на Рашомон“ в случая с „тирето“ има и исторически препратки – по ирония първото легендарно „тире“ в българския футбол съвсем не е ЦСКА-София, а Левски-Спартак. И ако сега „сините“ громят „червените“ заради погазването на морала, то е доста „рашомонско“ да си мълчат за историята от 1969 г., когато „репресираният“ им клуб взима няколко национали наготово от софийския Спартак.
На „Герена“ може да си припяват „И преди, и сега Левски значи свобода“, но всъщност нито преди, нито сега Левски реално е бил в опозиция. Дори днес мнозина от „Отбора на народа“ свенливо подминават темата за това кой всъщност дърпа конците в любимия им клуб…
В „червения“ стан моралът е също толкова разтегливо понятие. Едните въртяха, сукаха и се поклониха на Гриша Ганчев, който им каза, че ЦСКА е там, където са феновете.
Ганчев можеше да съживи старото дружество, но не го направи, защото реши, че сметката не му излиза. И изнамери как да го направи по другия начин. Нищо, че не беше морално, голяма част от „червените“ привърженици го подкрепиха – за тях мястото в „А“ група се оказа по-важно от истината и морала. И продължават да вярват, въпреки че вече трета година няма пари за емблемата, стадионът си е все така порутен и т.н.
Другите „моралисти“ – тези, които се хванаха да стартират „на чисто“ от окръжните групи, също преживяха екзистенциален катарзис.
С течение на времето ЦСКА 1948 се изроди във фирмен отбор, в който почти не остана нито един от юношите, замервани с бутилки от собствените си фенове в онзи слънчев юлски ден на 2016 г.
Идеята за „честния път към върха“ и там бе компрометирана – афиширането на големи амбиции не бе подкрепено с дългосрочна стратегия. Клубът събира един файтон фенове на мачовете си и дори няма стадион. Но пък има претенции за 70-годишна история и 31 титли…
Но къде ли във футбола, ще кажете, има морал? Половината английски грандове са в ръцете на руски олигарси или американски магнати. Някой да протестира? Висшата лига е по-успешна от всякога. Световната купа кръстосва държави, в които дори не са чували за човешки права, но светът ръкопляска и се прекланя пред „най-успешно организирания мондиал в историята“. „Мръсникът“ Блатер бе сменен от „месията“ Инфантино начело на ФИФА, но се оказа, че и Джани е понаучил това-онова от сънародника си в управлението на футболната Ватикана.
Един от постулатите на постмодернизма е, че няма абсолютна истина – всеки интерпретира събитията от собствената си камбанария.
Ако си 25-годишен футболен фен от южен Лондон, Челси ще е един от най-великите клубове в историята на футбола. Ако си 65-годишен футболен фен от Източен Лондон, Уест Хем е най-славният отбор в историята на Англия. И всеки ще е прав за себе си.
Прави за себе си са и феновете на Ботев (Пловдив), които днес на хартия подкрепят Металик (Сопот). Както и тези на врага Локомотив, които всъщност са от Велбъжд (Кюстендил). Че и тези на Берое, които де факто викат за… Олимпик (Тетевен). Навремето Марадона каза, че ръката с която вкара гол на Англия, е „божия“. Години по-късно призна Истината, но и до днес Истината е доста по-непопулярната версия.
Разбира се, винаги ще има изобилие от демагози, които употребяват посланията на постмодернизма за собствени облаги.
Според тях „Земята е кръгла“ и „Земята е плоска“ са две еднакви по тежест истини, зависи коя ти харесва. Тук въпросът се превръща в обикновено заяждане и откровен шантаж. Но пък това съвсем не отменя изконното право на фена да е пристрастен. Което, разбира се, не го прави обективен.
В крайна сметка това е магията на футбола – винаги можеш да извъртиш нещата така, че да си прав. Важното е да има кой да ти вярва – поне до следващото дерби, което „ще срине модела“…
Източник – Уеб кафе
Автор-Петър Дъбов
