Бившият защитник на Левски Илиан Стоянов-Коловати даде интервю за „Тема Спорт“. Той е от тези, които не спестяват истината и не се страхуват да критикуват.
Стоянов коментира ситуацията на „Герена“ и въобще в българския футбол. Той разкри, че след като дълго време развива собствена школа в Япония, вече планира да стане треньор на професионални футболисти в Страната на изгряващото слънце.
Илиане, с теб може да се говори по много теми – Левски, национален отбор, японско първенство, футбола в Кюстендил… Откъде да започнем?
– Може би с Левски. Все пак това е черешката на тортата в България.
Напоследък си по-тих. Преди сякаш след всеки мач избухваше с искания за оставки, понякога си бил и доста краен.
– Абсолютно е така. Когато нещо не се прави добре, винаги съм критичен. Но в момента каква критика да отправиш? Сега на Левски му трябва време. Периодът е труден – нови собственици, няма пари, няма отбор. Нещата са много зле и от тази гледна точка се въздържам от коментар. Единственото, което в този период съм написал във фейсбук, е за Тити Папазов (б.р. – бе написал „Папазов е срам за Левски“. Той трябва да бъде по-сдържан. Не му приляга да се държи така като член на управата на Левски.
Твоят кум Емил Наков в интервю пред „Тема Спорт“ нямаше забележки към клуба, но имаше към Папазов…
– Нормално е. Не може да си собственик на Левски и да се държиш както си искаш. Все пак представляваш институция, трябва да си мериш приказките.
Погледнато от доста хиляди километри отстрани – по-симпатичен ли изглежда Левски сега?
– На мен ми се вижда като приятен отбор, въпреки проблемите и факта, че не вървим добре. Клубът си е до моето сърце. Левски без „бащица“ е някак си по-симпатичен. Но и без „бащица“ трудно ще се получи.
Тоест Наско Сираков трябва да намери бащица?
– Не казвам точно това. Наско е собственик на Левски, но няма ли човек с големи финанси, от сорта на Васил Божков, ще бъде много трудно. Все пак вярвам, че ще се случат нещата, но за това ще е необходимо време. Колкото до Наско Сираков – от него съм се научил на много неща. Той е управленец. Сираков е много важен за Левски и не знам защо дълги години го държаха извън клуба и не му даваха шанс да работи. Сега взе клуба в най-тежкото му състояние. Дано се оправи с финансите, иначе знанията за това как се прави отбор ги има. За мен той разбира най-много от футбол в България.
Синята общност готова ли е да го даде? Левски има огромен потенциал и е ясно, че публиката на клуба не е само тази, която е на стадиона.
– Надявам се. Имам много приятели, които ми пишат, всеки е съгласен с този вид на Левски – с повече българи в състава, ако трябва, само с юноши. Необходимо е търпение и да играят повече наши деца.
За какъв срок според теб Левски ще стане по-гледаем и привлекателен отбор?
– Ние си говорим, но трябват и финанси, те са задължителни. Без значение дали сега са намалени заплатите или не. Все пак е необходимо бюджетът, колкото и да е по-малък, да е осигурен, за да има спокойствие в отбора. А за правенето на силен състав са необходими минимум поне година-две. Тогава ще се види развитието, някакъв стил на игра. Нищо не става изведнъж. За 2-3 месеца няма как един тим да заиграе супер, всички да казват „Страшни сме“. Сега е необходимо да се оцелее, а след това да има стабилност с бюджета, определен от Сираков.
Ти си в Япония, не си бил на мач на Левски от доста време. Кое поддържа сърцето ти синьо? Има такива, които са играли или били треньори на тима, но си казват: „Тези защо да ги гледам“, а на теб ти личи, че следиш всичко.
– Който е минал през Левски, няма как да остане равнодушен. Колкото до тези, които не ходят на мачове или не говорят за клуба – може би са зависими, не искат да критикуват, чакат някой да им се обади за работа… За мен е друга каузата. Аз не съм играл толкова много за сините – 5 години, но пък съм си сбъднал детската мечта да играя за Левски. И този клуб е во веки веков за мен. ОК, когато нещата вървят, е нормално да не се критикува. Но когато виждаш, че нещата в любимия ти отбор са зациклили, е нормално да изкажеш мнение. Аз съм такъв – критикувам. Може би не всеки път съм прав, но казвам директно нещата – не говоря зад гърба или да правя интриги. Изказвам си мнението.
През годините колко пъти ти е идвало да отидеш на „Герена“, да влезеш в съблекалнята и да кажеш на футболистите: „Кои сте вие и какво търсите тук?“?
– Много пъти. При това не да отида в съблекалнята при играчите, а да отида при парашутистите, които бяха назначени. И на тях да им кажа някои неща! Защото играчите не са виновни – те са селектирани от някого. През тези години не те са главният виновник за ситуацията в Левски в момента. Това са хората, управлявали в клуба. Идвало ми е да отида и да сложа бомба в офисите, за да махна всички, които опропастиха такъв велик клуб като Левски.
Как ти вървят нещата в Япония?
– Добре. Доста съм изненадан, че по време на пандемията с коронавирус в школата ми дойдоха нови деца. Това ме прави щастлив. Работя, играем мачове, нещата са нормални. Гледам и в бъдещето, мисля да работя в професионалния футбол.
Значи вече гледаш едно стъпало пo-нагоре, така ли е?
– Нормално е. Свършеното през тези шест години с школата доста ми помогна в треньорската кариера. С деца по-трудно се работи, отколкото с професионални футболисти. Но пък с тях имаш време да се учиш и да поправяш грешките си, докато в мъжки отбор те няма да се прощават. Голяма школовка е работата с деца. Мисля, че вече ми е дошло времето да се занимавам и с професионален футбол
Успяваш ли от разстояние да координираш нещата по проекта ти в Кюстендил?
– Има хора, които се занимават с ФК Кюстендил, развиваме се добре. Необходимо е и да ме слушат, а не да взимат еднолични решения, футболът не е завод или обикновена фирма, която да ръководиш, а специфична материя. Първият отбор вече е във В група и се представя добре. Миналия сезон също бе добър. В школата тренират 240-250 деца. Е, има неща, които трябва да подобряваме. Все пак футболът в Кюстендил бе занемарен дълги години, но сега лека-полека правим нещо, доколкото можем.
Следиш ли националния отбор?
– Не, даже не знам кой е повикан. Чета имена, но някои от тях не са ми познати – не ги следя изкъсо. Но съм сигурен, че доста неща трябва да се променят и там. За националния тим трябва да има план. Да се каже например: „Три години не ни търсете никакви, ще градим изцяло нов отбор“. Хората може би ще ги разберат, а феновете подкрепят. Но ние само кърпим и от кръпки нищо не остана
Според теб бъдещото ръководство на БФС може ли да направи стратегия?
– През декември ще има нов президент, така че дано след това да има промяна. И новият президент да излезе с концепция за развитието на футбола в България. И да каже какво ще става през следващите 5 години и какво ще се случва!
Има ли подготвен човек, който е и голяма фигура, да оглави БФС?
– Моят фаворит е Стилян Петров. За мен той е човекът, който ще се справи.
Но той не е заявил, че ще се кандидатира…
– Стилян Петров е известен в световен мащаб. Има контакти, уважават го навсякъде, включително във ФИФА и УЕФА. Той е европеец. Стенли е човекът, който може да промени нещата. И не бива да има месене на политически партии, защото и това дочух – че политиката се меси във футбола. БФС не е на никой политик, не е на Бойко Борисов или когото и да е. Аз ако бях на мястото на Борислав Михайлов, никога нямаше да си подам оставката.