“Валери, искаш ли да играеш в Септември? Да, но сега сме януари…”. Лафът наводни социалните мрежи по повод трансфера на Валери Божинов в столичния Септември. И не, не го е казал нападателят, но пък е в типично неговия стил. И в типично негов стил той стигна до поредния трансфер в кариерата си. Макар че трансфер се нарича, когато футболист премине от един клуб в друг. Когато името на този футболист е Валери Божинов, вече говорим за нещо съвсем друго. Момчето, което преди 20 години стана най-младия играч с дебют в Серия А и всички му предричаха бляскаво бъдеще се превърна в страстен колекционер на подписи с различни отбори, които надхвърлят бройката на отбелязаните от него голове и единствено могат да се конкурират с цифрата на излезлите от устата му бисери.
„Здравейте на всички слушатели, които гледат в момента…“, „Малко-много това е емоция…“, „С българите говорим на един език“ и „Идвам с голямо амбиция…“ са само част от лафовете на Божинов, за когото още преди да е окачил обувките на пирона футболният терен се оказа тесен и талантът му достигна до сцената на столичния театър „Сълза и смях“. Не, той не се превърна в актьор, макар че вероятно има такива заложби, но може да се похвали с първите стъпки в драматургията, тъй като негови култови лафове бяха използвани в постановката „Жена ми се казва Борис“, в която главните роли се изпълняват от Станимир Гъмов и Румен Угрински.
Но лесно му е на Божинката. Забележете – Божинката, а не Валери Божинов. За футболните привърженици той отдавна не е Валери Божинов, защото изявите му са все повече извън терена. Божинката е в обръщение не като прякор, както е при други футболисти, а като на някакъв зевзек, чиято задача е да ги забавлява с действия и лафове.
По-добре било да спечелим точка, отколкото три. Да беше само този лапсус, окей. Но в последните години наистина неговата роля във футбола е да плямпа глупости. Е, не може да се отрече, че шегите му се получават и си имат аудитория, която искрено се забавлява.
А сега най-облагодетелствани ще бъдат съотборниците му в Септември. Ако не друго то Валери със сигурност ще повдига духа в съблекалнята. И колкото по-дълго се задържи там, толкова повече комплименти по свой адрес ще чуе Славко Матич, към когото вече бе изстрелян първия залп. “Г-н Матич ми върна усмивката”, заяви Божинов. Сърбинът трябва да е наясно, че ако забрани телефоните на футболистите в съблекалнята, за да не пращат смс-и на предишните треньори, то задължително трябва да направи изключение за Валери. Божинката няма на кого да пише, защото едва ли на Стоилов и Хубчев им се чете, но животът на играча без стори в социалните мрежи е немислим. За него да се усмихне в екрана е като слънцето за цветята, кислородът за живите организми и водата за рибите.
Матич може да му е върнал усмивката, но дали е способен да върне играта на Валери? Едва ли. Всъщност всичко за Божинов приключи преди 8-9 години в Парма. Не, той не се отказа от футбола, а футболът се отказа от него. Нападателят го обиди с това да го постави в живота си след Николета, Алисия, всичките малки котета, баровете, светските изяви, шопинга в най-елитните магазини… Най-популярната игра бе там, някъде около 86-то място, като страстта към нея с малко изпреварваше привързаността на Божинов към кучето на комшията. А последвалите няколко гръмки трансфера доказаха само, че агентът му може да бъде частен учител на Пини Захави, Мино Райола и Жорже Мендеш, за които се говори, че уж са най-големите в бранша. Не, номер едно е Джери Паломба – личния мениджър на Валери, който успя да измъкне 3 милиона евро то Спортинг Лисабон за резервата на резервите в Парма. Този посредник никога няма да умре от глад, това е ясно. Сигурно когато златната му кокошка Божинов се прибра в България, сеньор Паломба е започнал да продава хладилници на ескимосите и пясък на бедуините.
Истината е, че трудно може да ни просветне минимална футболна причина Спортинг да извади пари на Парма, за да придобие спортно-състезателните права на Валери Божинов. А след това околосветското пътешествие продължи с 3-4 дестинации в Италия, Сърбия, Китай, Швейцария, Хърватска, за да се стигне до България, където той се превърна в подръжка и затоплящ елемент на резервната скамейка в Ботев Враца и Левски, като екипите бяха сменяни на принципа “онче-бонче”. И въпреки това българският нападател изобщо не мисли за отказване. За него е важно да продължи с маниакалната си страст да колекционира трансфери. Той е подписал толкова трудови договори, че един ден ще му се наложи да наеме личен асистент, който ще има задачата да му припомня къде все още не е играл. Вероятно футбола ще бъде закрит, ако Валери Божинов се застои на едно място за дълго време. И ако известно време не се случи негов трансфер или той не избухне с поредната крилата фраза, то има сериозна опасност през зимата опадалите есенни листа да се върнат обратно по дърветата.
Жалко за момчето, което впечатли, когато бе на 15 с екипа на Лече, а след това бе рамо до рамо с Дел Пиеро и имаше самочувствието да каже: “В Милан мога да играя по всяко време, моят талант е за Реал Мадрид”…
Топ лафовете на Божинката
- “Човек само когато знае к’во му е, само аз си знам к’во ми е“ – коментар пред медии относно това колко му е тежко, че не е в националния отбор по футбол.
- „Аз не харесвам да идвам отзад, защото отзад е отзад. Имам нужда да мисля в отпред“ (В оригинал на английски: „I don’t like to сome behind because behind is behind, I need to think in the front“) – по време на пресконференция на английски език.
- „Звънях на един човек, който има един сайт. Няма да говоря. И му викам…. Има сигурно 10 новини, има пет новини за мене. И му звъня, викам, човек, добре, викам, какво трябва да направя, викам, за да спреш, викам, независимо дали е, викам, то е само негативно, викам. Айде, аз, не ме интересува, викам, ти само негативни неща пишеш. Викам, нещо трябва да направя ли? Викам, кажи!“ – за интереса към него отстрана на жълтите медии.
- „Да треперят Тони Найка, Иконата, Асенчо Таксито, Влади Гаджев, всички да треперят. Трепниии! Тони Найкаааа, Трепнииии, Трепериии…“ – в култово видео от личния му автомобил с музикален фон в изпълнение на Цеца Величкович.
- Имаме трима топ футболисти, нали така? Христо Стоичков, легенда и икона, абсолютен №1, след това е Митко Бербатов, и после съм аз. Това сме в България – Стоичков, Бербо и Божинов.
- Честно да си призная, съжалявам, че не съм се родил в Сърбия. Толкова съм отвратен от българите. Ние идваме в Сърбия и хората ни носят на ръце. Не ни дават да плащаме сметките в ресторантите и кафетата. А у нас! Болно и жално ми е, че са такива българите.
- На въпрос защо е развял знамето на съседна Сърбия след мач на Партизан: „България си обичам аз. Дори, мисля, че само един футболист може би има татуирано българското знаме…“ – гордо показва трибагреника на рамото си.
- „Малко коте, секс има ли, казвай?“- Част от лична SMS кореспонденция с млада дама.
- „Повече се мисли, повече се размишлява. Накратко – по-зрял съм вече. За 15 г. в Италия научих много, израснах като мъж, а и манталитетът ми е малко италиански. Така съзрях и станах голям.“ – За зрелостта и опита, натрупан с годините пред „Тутомеркато“.
- „За мен т`ва е жената на моите мечти. Преди два дена й казах: „Ако не си ми дъщеря, бих се оженил за тебе, бих те чакал“ и тя ми отговори: „Aма аз съм дете“. „Да, знам, че си дете, ти си моя дъщеря.“ – за обичта към детето си.
Клубовете в кариерата на Валери Божинов
Като юноша
Марица Пд, Локо Сф, Добруджа, Пиета Хоспърс (Малта), Лече
Като професионалист
Лече, Фиорентина, Ювентус, Манчестър Сити, Парма, Спортинг Л, Лече, Верона, Виченца, Левски, Тернана, Партизан (Сърбия), Мейджоу Хака (Китай), Лозана, Риека, Ботев Вр, Левски, Ботев Вр, Пескара, Левски, Септември Сф
Явор Пиргов/ „Тема спорт“
