-
Бившият футболист на Берое Давид Каядо разказа в много откровено интервю забавните си истории по време на кариерата си, която не е приключила, тъй като той още е футболист на румънския Херманщад. Той говори пред португалското издание „Трибуна Експресо“, като акцентът падна върху живота му в Стара Загора.
„След Кипър се прибрах в Португалия и получих оферта от България. Искаше ме треньорът на Берое Илиан Илиев, който е бил футболист на Бенфика. Офертата беше по-зле във финансово отношение, но приех, тъй като нямах отбор по това време“, започва разказа си Каядо.
„В България отидох сам и беше много голям шок. От много топла страна, пристигнах там през януари, когато имаше сняг навсякъде. Отидох в Стара Загора, който не е най-добрият град в България. Още в първия ден ми показаха къщата, в която ще живея, а тя бе почти напълно разрушена – като по време на война. Веднага казах: „С цялото ми уважение, няма начин да остана в този апартамент“. Помолиха ме за търпение, защото апартаментът бил много удобен. Във входа обаче имаше кръв навсякъде и наистина не знаех какво се случва. Отново попитах: „Шегувате ли се? Няма да живея тук“. Апартаментът обаче наистина беше впечатляващ. Всичко останало бе зле – имаше хлебарки. Беше трудно. Постепенно оправиха нещата, но първоначалният шок си остана.
Започнах да вкарвам много голове в Берое. Тогава дойде оферта от Анталия, която клубът не прие. Заплатата ми беше 5000 евро, а от Турция ми даваха 4 пъти повече. Бях във ваканция, но въпреки това взех самолета и пристигнах в България, за да говоря с шефовете. Не намерих никого обаче, а треньорът Илиев бе подписал договор с Левски. Той беше парафирал и декларация с Берое, че няма да ме взима със себе си в София“, разкрива роденият в Люксембург португалец.
„В България играх контрола срещу отбор от втора дивизия. Един от съперниците ме изрита, защото малко по-рано го бях финтирал. Исках да стана, за да му потърся сметка, но изпитах страшна болка. Струваше ми се странно, защото лекарят ни каза, че ми няма нищо, а аз не можах да доиграя контролата. След мача ми казаха, че имам хематом и ще почивам 4-5 дни. На следващия ден си направих снимка, защото ме болеше жестоко, но тя не показа нищо и ме пратиха в клиника в София. Лекарите казаха, че трябва да започна да тичам, за да отшуми болката. Започнах бегови упражнения и болката се върна, още по-жестока. Треньор ми беше Петър Хубчев, който после бе и селекционер на България. Той е много взискателен. Дърпаше ме, но аз не можех да настигна съотборниците си от болка. Плачех на терена. Хубчев беше много взискателен и толкова авторитетен, че лекарят ни го беше страх от него. Той дойде при мен и каза: „Пич, трябва да тичаш, защото треньорът каза така!“. И втората снимка не показа нищо. Знаех, че не е нормално, а ми обясниха, че сигурно съм навехнал крака си. Започнах да го извивам наляво и надясно, което временно ме облекчи, но болката се завърна. Пак се оплаках на треньора, пратиха ме в трета клиника. Там рентгенът показа, че имам счупен малък пищял на крака“, спомня си Каядо.
„Не можах да празнувам Купата на България с Берое. В 115-ата минута на продължението сънародникът ми Нуно Пинто ме удари с лакът и ми отвори рана в слепоочието. Когато се осъзнах, разбрах, че не мога да виждам. Още повече се стреснах, когато видях, че лекарят ни е по-уплашен от мен. От стадиона ме откара направо в болница, при очен лекар. След участието в Лига Европа ми предложиха нов договор от Берое. Не се съгласих и през зимата ме продадоха на украинския Таврия Симферопол. По ирония на съдбата там се събрах с Нуно Пинто от Левски, който ме бе контузил“, завърши Каядо.
