Вратарят на Берое и бивш такъв на ЦСКА – Иван Караджов – е един от най-опитните играчи в Първа лига и сега ще се изправи срещу ЦСКА-София. Пред „Мач Телеграф“ той сподели очакванията си за предстоящия двубои с „червените“, а говори също така и по много други теми.
– Иване, как си? Как върви подготовката за предстоящата среща с ЦСКА?
– Добре съм, всичко върви нормално. Готвим се като за всеки един мач. Тренираме и всичко е спокойно.
– Какви са очакванията ти за двубоя?
– Ще се получи здрав мач със сигурност. Лесен сблъсък на „Армията“ няма. Излизаме да се надиграваме с тях и който е по-добър да победи. На техен терен се играе трудно.
– По-специално ли е чувството за теб да играеш на стадион „Българска армия“?
– Чувството със сигурност е по-специално. Доста срещи имам вече на този стадион. Със сигурност е по-различно.
– Кое е по-трудно – да играеш за ЦСКА на „Армията“ или срещу „червените“?
– Според мен да играеш за „армейците“ е по-трудното. Защото във всеки един мач излизаш за победа и нищо друго. Така беше, когато аз бях в клуба, а сега едва ли е по-различно. Да играеш срещу тях е по-спокойно, защото все пак и да загубиш, всеки казва – „нищо, паднал си от ЦСКА“, но от другата страна за мен е по-трудно. тговорността, когато носиш „червената“ фланелка, е много по-голяма, феновете искат отбора да побеждава във всеки един мач и поне според мен е по-сложно.
– Игра и за ЦСКА, и за ЦСКА 1948, а вече няколко години се водят спорове кой ЦСКА е истинският. Какво е твоето мнение?
– Това е малко странен въпрос. Аз играх за ЦСКА 1948, защото от ЦСКА никой не ме потърси. И преди съм казвал, че за мен тази ситуация е странна и нещата трябва да се оправят и да има един отбор ЦСКА. Колкото по-бързо се случи това, толкова по-добре ще бъде за всички и феновете ще се обединят.
– Каква е ситуацията в Берое?
– Всичко е нормално. Спокойно е, тренираме. Единственото е, че нямаме особено дълга резервна скамейка, но и това ще се промени. Не търсим оправдания, играем и се раздаваме на максимум. Всичко ще си дойде на мястото, защото Берое е един от големите отбори в България.
– Има доста млади момчета в тима. Как ти се струват те и тяхното развитие?
– Има много талантливи играчи и мисля, че всеки трябва да си изчака шанса, а след това да го използва. И аз съм бил на тяхната възраст и съм чакал да получа възможност. Ще дойде този момент и ще трябва да се възползват от това нещо, за да могат да се развиват. Както младите, така и футболът в България.
– Как се работи с Петър Хубчев, лесно ли е?
– Да, лесно работим. Той има своите изисквания и трябва да се спазват. Няма никакви проблеми. Взискателен е. С когото трябва да говори, му се отделя време и го прави. В Берое всеки дава максимума от себе си, така беше и преди, така е и сега.
– Какво те накара да се върнеш в Стара Загора?
– Имам много хубави спомени в този отбор. Нормално е да искам да дойда, защото това е един от петте отбора в България с традиции. Има много привърженици, а Стара Загора е футболен град. Базата след тази на Лудогорец за мен е една от най-добрите. Подкрепата към тима е била силна винаги. В хубави и лоши моменти винаги хората са били зад клуба, аз така съм го чувствал. Берое ще го има! Имало го е преди нас, ще го има и след нас!
– Какво е по-различното сега, отколкото при първия ти престой при заралии?
– Сега ги няма онези футболисти, които бяхме тогава. Като имаш отбор, гониш по-високи цели. Нещата ще се оправят и Берое ще е отново там, където му е мястото.
– В чужбина игра единствено за Шахтьор Солигорск. Защо се върна тогава в България?
– Така се стекоха нещата. Имах още една година договор и през последния полусезон там пазих всички мачове, но имало да става. Като цяло не ми се прибираше, но така е било писано. А след това изкарах прекрасни четири години в Арда Кърджали. Било е за хубаво и не съжалявам въобще, дори напротив, бях щастлив.
– Сега мислиш ли за трансфер в чужбина?
– Честно казано – не. Като гледам, се налагат повече млади играчи. Като цяло българите не са особено желани в чужбина. Не знам защо така се получи. Не си помагаме и не сме задружни. Занапред ще става все по-зле според мен. Дано нещо да се промени скоро.
– Да поговорим малко и за националния отбор. Младен Кръстаич пое България, твоят приятел Иван Иванов му е помощник, ще успеят ли да вдигнат отбора според теб?
– Всички се надяваме това да се случи. С правилна работа мисля, че могат да се подобрят значително нещата. Иван се развива много добре в треньорската професия. Неговите разбирания за футбол са на много високо ниво. Дано успеят да направят един добър колектив, да вдъхнат увереност на футболистите и мисля, че ще се получат нещата. На Иван му се отдава много това, което прави. Идва му отвътре, вижда футбола по различен начин и съм сигурен, че ще успее. Той го прави с желание и рано или късно идват резултатите. Стискам му палци да успее.
– А ти самият мислиш ли за треньорска кариера?
– Не, ако не ми се налага, това не е нещото, което искам. Имам си някои идеи и живот и здраве ще ги гоня. Далеч са от футбола, не виждам смисъл. Така, както върви българският футбол, не виждам никакъв смисъл.
– Мислил ли си за край на кариерата?
– В България до 25 години си млад, след 25 вече си стар. Така гледаме на нещата, та за мен годините нямат значение – или го можеш, или не. Има много примери в чужбина, където хора на 37-38 играят на високо ниво. Въпросът е да има смисъл от това нещо. И съм мислил и не съм за край на кариерата, но стига да изпитвам удоволствие от играта ще продължавам.
– Натрупа сериозен опит в България, какво трябва да се промени тук, за да тръгнат нещата в правилната посока?
– Много неща. В България имаме 4 бази. Има един стадион, този на Лудогорец в Разград и толкова. Е какъв футбол да има в страната?! В структурите на отборите всичко е тотално сбъркано. Не отиват на добре нещата изобщо. Трябва да се вземат кардинални мерки. Славия се различава – клубът има стратегия и се развиват български футболисти.
– Целите пред Берое какви са тази година?
– Да съберем колкото се може повече точки, за да има спокойствие и хората да се радват. Никой не е поставил конкретни цели.
– Има ли конкуренция за титлата в Първа лига тази година?
– Няма такава. За мен шампионът е ясен. В Лудогорец са много по-напред от всички. Не виждам кой може да ги спре. Имат сериозна скамейка. Левски направи добър отбор, но от там нататък не виждам кой може да се противопостави.
– Как ти се струва конкуренцията в първенството и одобряваш ли формата с 16 отбора?
– Да, за мен е по-добре, но това първенство не може да се играе така. Трябва да се започва април месец и да свършва ноември или началото на декември. Това е първата промяна, която трябва да се направи. Ние ходим зимата на подготовка в Турция например. Тренираш на хубави терени и условия и след като се прибереш в България февруари и март играеш на кал и ниви. И кой печели от цялото това нещо. Правят се добри подготовки и се харчат излишни пари. Нека да го направят с една подготовка и това е. Нали вече има навсякъде осветление. Хващаш хубавото време, сега е топло. Ще се направят от по-късно мачовете. Терените ще позволяват да се играе по-добър футбол. А като си дойдеш февруари, терените какво позволяват — нищо! Трябва да се мислят някои работи. Най-малкото юли месец, когато другите отбори правят подготовка ние ще играем мачове и ще сме готови за сблъсъците в европейските клубни турнири. Това има значение. Трябва да се започне отнякъде. Шампионатът трябва да започва в края на март или началото на април.
