„Не знаем дали ще останат места за нас до мача с Черно море, където да спим“, обявиха „сините“, след като БФС прие желанието им да изтърпят наказанието – лишаване от домакинство за 1 мач на стадион „Ивайло“. При последните си посещения на съоръжението, когато Етър бе част от елита, Левски се чувстваше комфортно там. Причината е, че „виолетовите“ пускаха на трибуните всички желаещи да подкрепят гостите им. Равносметката от това съперничество също е изцяло по вкуса на гранда от столицата – 13 победи, 10 равни и едва 5 загуби.
Но има две неща, с които „Ивайло“ е по-специален в сърцата на феновете на Левски в сравнение с други стадиони, където те и любимците им се чувстват като на „Георги Аспарухов“. И до днес паметна плоча в Сектор А привлича на поклонение всяка година левскарите във Велико Търново. Тя е сложена в памет на най-голямата клубна легенда Георги Аспарухов и е свързана с печален факт. По стечение на обстоятелствата на 13 юни 1971 година Гунди вкарва последното си попадение – с глава при равенството 1:1 срещу Етър. 17 дни по-късно той загива в катастрофата на Витиня. След този двубой Аспарухов записва участие в още два мача за първенство и един за Купата, но няма възможност да се разпише.
Далеч по-хубави са спомените на „сините“ от 29 май 1991 година, когато на „Ивайло“ трябваше да се изправят срещу Ботев Пд на финала в турнира за Купата на България. „Сините“ бяха отписвани преди двубоя заради едно от най-кошмарните си представяния в първенството, но с попадения на Георги Донков и Даниел Боримиров обориха прогнозите, а Огнян Йосифов се разписа между тях за „канарчетата“. Това е последният трофей в кариерата на един от най-големите родни треньори за всички времена – Васил Методиев – Шпайдела./ „Мач Телеграф“
