Емил Кременлиев: Напуснах Арда по семейни причини! Почвам в БФС, после пак спортен директор

0
nesebar arda 1
-
-

Героят от САЩ’94 Емил Кременлиев доскоро беше спортен директор на Арда. Бившият национал обаче напусна поста, а официалното обяснение от втородивизионния клуб и от самия него бе „поради лични причини”. В тази връзка БЛИЦ потърси Кременлиев, който внесе малко повече яснота по въпроса и говори по други теми пред най-четената агенция.

-Г-н Кременлиев, много често обяснението „лични причини” е далеч от реалността и истината е някъде другаде. Така ли е и при вас?
– Да, прав сте. Понякога, и даже бих казал твърде често, официалната причина не е истинската. Но в моя случай наистина става въпрос за лични причини.

-Какви са те, ако не е тайна?
-Добре, щом толкова настоявате, ще ви кажа, че става въпрос за семейни причини. Но нека не изпадам в повече подробности за този проблем. Има си една граница, наречена лично пространство, която не искам да бъде прекрачвана и да се навлиза в нея. Само ще уточня, че нито съм изгонен, нито съм си тръгнал от Арда със скандал. Напротив – разделихме се напълно човешки и благодаря от сърце на ръководството на клуба, че ми влезе в положението и ме разбра.

-Какво научихте от престоя ви в Арда?
-Придобих опит и научих много неща в дебютната ми роля като спортен шеф. Честно казано, много неща бих направил по друг начин, ако съм отново директор някъде другаде.

-Казват, че в Арда професионализмът е на високо ниво…
-Да, потвърждавам го на сто процента. В клуба са създадени условия за голям футбол. Имам предвид за Първа група. Рано или късно Арда ще е там.

-Амбициите на клуба са именно влизане в елита, смятате ли, че под ръководството на Стамен Белчев това ще се случи?
-Отборът ще играе бараж. Натам вървят нещата и аз му го пожелавам най-искрено. А там е един мач, в който всичко може да се случи. Битката ще бъде или с Дунав, или със Септември, или с Витоша. Това са сериозни състави, в които има много добри футболисти.

-Много голяма ли е разликата между Първа и Втора лига?
-За някои отбори е огромна. Направо космическа. В този списък включвам всички клубове без Царско село, Монтана, Арда и ЦСКА 1948. Но и въпросните четири тима трябва да направят още промени, ако влязат в елита и желаят следващия сезон да не са в зоната на изпадащите в Първа лига. Е, те и четирите няма как да се озоват в елита, но говоря по принцип.

-Защо Елин Топузаков не успя на треньорския пост в Арда?
– Елин е голямо име като футболист и съм сигурен, че един ден ще стане такъв и като треньор. Може би липсата на опит и напрежението оказаха влияние. Освен това Топузаков нямаше и късмет. Каквото и да говорим, и на Моуриньо понякога му трябва късмет. Елин обаче има бъдеще в треньорството. Видях го как работи. Той е отдаден на 100 процента. Като прави нещо, го прави както трябва да е. Изпипва нещата на максимална степен. Той е от младата вълна треньори, които ще успеят.

-Останахте ли изненадан от напускането на Стойчо Стоев, който се върна в Лудогорец? 
– Не. Аз очаквах, че Лудогорец ще го потърси, защото тимът нямаше добри резултати. Предполагах, че ще се ориентират към него, защото при Стойчо Стоев разградчани играха добре. Всъщност, огромните успехи на разградчани у нас и в евротурнирите се дължат на трима български треньори – Стойчо Стоев, Ивайло Петев и Георги Дерменджиев. Когато се разбра, че там ще има промяна, последните двама бяха ангажирани. И беше логично за мен да се обърнат към Стойчо, защото той имаше договорка с босовете на Арда да не му правят спънки при оферта.

-Сега накъде, г-н Кременлиев?
-Ами нали все търсите новини, ето ви новина (б.р. – смее се). До края на сезона ще работя в БФС като делегат на мачове. Става въпрос за двубои на юношеските състави до 17 и до 19 години. Дебютът ми ще бъде още тази неделя. След това обаче през новия сезон има вероятност да се завърна отново във футбола в ролята на спортен директор.

-Къде?
– Не знам, ще видим. Има време дотогава…

-Как ще коментирате битките за Купата и титлата в България и кои отбори ще спечелят трофеите? 
– Шампион ще е Лудогорец, а носител на Купата ще бъде ЦСКА. Левски е в период на големи промени, които бяха извършени на най-високия етаж. Моето лично мнение е, че „сините”, даже и да имат в момента шансове за титлата, няма да я спечелят. И смятам, че това го осъзнават на „Герена”. Там мислят далновидно и за следващия сезон, което е правилно. Отделно Левски сега не играе добре. За разлика от ЦСКА, където след идването на Любослав Пенев отборът се съвзе и е на път да излезе от дупката, в която попадна при Ел Маестро. Казах, че „червените” ще спечелят Купата, но преди това трябва много да внимават срещу Ботев (Пловдив). За мен „канарчетата” са един от отборите извън тройката, които имат специфичен стил на игра. Останалите са Етър и Черно море. Тук си личи почеркът на добрите им треньори, които с малки бюджети са сформирали стабилни състави. Така че, на ЦСКА няма да му минат по мед и масло двата полуфинала с Ботев.

-Споделихте мнение за бившите ви отбори Левски и ЦСКА, но какво мислите за родния ви клуб Славия?
-Славия от години е една бяла болка за мен. Радвам се за Купата на България, но там произвеждат млади играчи, които веднага се продават. Славия е идеалният клуб за млад футболист, но до там. Тимът спечели Купата миналия сезон – къде с късмет, къде с много труд и работа. Но „белите” не са постоянни. Те могат да бият първия и да паднат от последния. Аз им желая най-доброто и бих се радвал, ако един ден отново станат шампиони, както за последно това се случи през 1996 година.

-Коментарът ви за националния отбор и за шумотевицата, която се вдигна около темата „Хубчев в Левски”?
– Никой не спечели от този неистов шум, който се вдигна – нито Петър Хубчев, нито Левски, нито националния, нито Георги Дерменджиев. От това спечелиха… съперниците на България в евроквалификационната ни група. Аз обаче мога смело да заявя, че националният ни отбор в момента е на по-добро ниво от предишните години. Категоричен съм. Да, нямаме Роналдо и Меси, но имаме отбор. Искам и друго да споделя – четох разни изказвания, че тимът на Косово бил млад и неопитен и ни надиграл. Направих си труда да видя къде играят футболистите на Косово. Само един е в Прищина,  а всички останали са в чужбина и главно в Западна Европа. Тези момчета са школувани на Запад и имат стабилна основа, върху която са стъпили. Това, че Косово е млада държавата на няколко години, не значи, че имат слаб отбор. Но аз съм оптимист за националния на България и се надявам след двете равенства да последват и победи по пътя ни към Евро 2020.