Намушканият с нож в Скопие фен на Левски – Драгомир Андонов – разказа в подкаста на „Трибуна Левски“ за изживяния ужас. Освен това, той заяви, че от клуба са поддържали връзка с него през цялото време, както и с майка му. Андонов е категоричен, че представител на Левски е работил с местния консул след гостуването на Шкупи, за да могат задържаните от полицията привърженици да бъдат освободени.
„Тръгнахме две коли. Организацията откъм полицията не беше такава, каквато трябваше. Трябваше да има полиция на всеки разклон по главния път, за да се мине бе инциденти. Това го нямаше, нямаше упътвания. Колата с GPS водеше. В един момент, когато вече бяхме с кордона, минаваме няколко табели, на които пише Скопие. На следващите няма надпис за Скопие. Спираме в аварийната лента, зад нас спира полицейско бусче. Питахме за посоката, те му казват „давай, давай“. Отбиваме, хващаме отбивка за Скопие. При самото ни отбиване, забелязваме че е като промишлена зона. Мислехме, че сме в края на града. Продължаваме по пътя. Навлизайки в квартала, разбираме че сме в особена зона. Имаше хора със забулени лица, имаше много дюнерджийници. Решаваме да продължим. Отворили сме прозорците. Както си стоим, забелязвам един човек през прозореца директно се пресяга, хваща шала и започва да дърпа. Аз го дърпам от ръцете му, при което той ми отговаря с круше в окото. Посинява ми окото. Отварям вратата, той не се отдръпва. При самото ми слизане, той се дърпа назад и започват зад него да наизкачат някакви хора. Дърпат нещо дървено като метър и половина прът. Засилва се към мен. Другите момчета и те излизат от колите, казват им да се спрат. Този ме халоса по главата. Цепва ми я. Започвам да кървя. Влизаме в колата. Започват да прииждат още хора. За 40 секунди колко народ се изля. С триста зора затварям вратата. Те тръгват да ме дърпат през прозореца, да ме налагат. Явно през прозореца, доколкото разбрах, този се е пресегнал на няколко пъти да ме намушка с нож. Единият път му е бил успешен. Пробол ме е между ребрата към черния дроб. В първия момент не разбирам. С триста зора се измъкваме с мръсна газ. Изтегляме се. Кърви ми главата, а усещам, че и тениската ми е мокра. Поглеждам – цялата е в кръв. Беше шокиращо да видиш толкова много кръв. Търся къде и каква е раната. Само видях една цепнатина. То е сигурно сантиметър и половина. Оттам към полицаите, те ни правят кордон към близката болница, пред която припаднах. Момчетата едвам са ме задържали. В болницата се осъзнавам на носилката. Слава Богу нямах увреждания на главата. Разбират, че ми е прободен черният дроб. Кръвта е влизала в стомашната кухина. Оттам – операция. Изгубил съм 1,5 л. кръв. Директорът на своя отговорност взима банка кръв. Ще съм му благодарен до края на живота си. Събудих се в 3 ч. през нощта, жаден. Не трябваше да слизам от колата, ама този не се даваше. Грешно мое решение. Слава Богу, малкият дявол беше.
Даде се много гласност по медиите. Това помогна с лечението ми, с прибирането ми в България. Дали сме показания. Имат задържани хора, но не могат да намерят кой ме е е пробол. Знаят го кой е, но не могат да го намерят. Имат камери в района. Засекли са ги. Знаят ги кои са. Прибрали са четирима човека, на които ще повдигнат обвинения. Другият дали се укрива, дали е избягал от държавата… Само теории са. Прокуратурата им разследва. Това няма да стане в близкия месец. Може би ще трябва половин – една година. Делото сигурно ще се води там. Не трябва да се случват такива неща, това няма нищо общо с футбола.
В болницата хората се отнасяха много добре. Сърдечни благодарности към цялата болница. Македонците не ни мразят. Има и такива, разбира се. Много добре се държаха.
Излезе някакво изявление, че от клуба не са се свързали с мен, не са обърнали никакво внимание. Това абсолютно не е така. От клуба държаха връзка с консула. На другия ден дойде представител на клуба. Беше останал специално. Цяла нощ са работили с консула, за да измъкнат привържениците от полицията. Работили са по този въпрос, стояли са до 4-5 часа през нощта. С мен се свързаха още на следващия ден. Имах комуникация с Дани Боримиров. Много съжаляваше. Бързали са да се приберат, защото най-малкото не е имало достъп до мен, тъй като съм бил в интензивно отделение. Направиха изключение за консула и майка ми за по 10 минути на ден. Дори от клуба да бяха дошли, нямаше как да ме видят. Излязох от интензивно на петия ден. Нямаше как от клуба да ме видят. Казах на Боримиров, че вече съм трезво състояние, мога да говоря. Пожела ми бързо възстановяване. Ако има нещо, мога да разчитам на клуба. Те няма какво толкова да направят докато съм там. Не знам хората, които са писали това изявление, какво очакват да направи футболен клуб за човек в болница. Да ми изпратят цветя ли? Не го разбирам това. След като се прибрах в България, от клуба също са ме търсили. Комуникацията е минавала през майка ми. Свързали са се с нея и искат да се видим. Клубът не е забравил за мен, не ме е отписал. Тия неща не знам кой ги пише, но клубът държа връзка с мен и продължава да държи. Искат да се видим. Най-вероятно ще стане следващата седмица. Клубът продължава да прави жестове към мен. Пълен абсурд е написаното, че не са се свързали с мен.
Клубът като клуб не може да направи кой знае какво за мен в друга държава. Той не е държавна институция. Каквото може да направи е да ми окаже подкрепа, съпричастност и те го направиха. Те ми звъннаха, когато можех да говоря. Да звънят всеки ден на консула да го питат как съм ли, то се знае. На мен ми трябваше 3 дена да отговоря на всички, които са ми писали и звънели. Едвам имах сили. От клуба постъпиха по възможно най-добрия начин. Не ме затормозяваха да ми звънят всеки ден. Изчакаха, прибрах се. Свързали са се с майка, говори ли са, обяснила им е ситуацията. Даже искаха тези дни да се видим. Мен във вторник ме изписваха, а трябваше да ходя и в прокуратурата. Те направиха каквото могат възможно най-добре. Тези, които пишат тези неща… Не знам. Хвани, напиши един роман по-добре. Даже не разбрах кой го е пуснал това. Пълни глупости. Не ме били потърсили…“, заяви Андонов в подкаста на „Трибуна Левски“.
