Берое затъва, затъва в едно огромно тресавище, а спасение не се вижда. Затъването е толкова сериозно, че е до шията. Старозагорският отбор се разпада с всеки изминал кръг. Разпадът е във всяка една степен, както спортно-техническа, така и управленска. Най-шокиращ изглежда фактът, че футболистите не са мотивирани. Те излизат да изиграят едни формални 90 минути, а по този начин нищо добре не очаква Берое.
Николай Киров вече повече от месец и половина няма победа начело на Берое. По принцип една треньорска рокада се прави с цел нещата в един тим да се променят към положително, но в Берое нещата не се получиха така, дори напротив. Берое беше отбор в топ 10, а сега се намира на самия бряг към отпадането във Втора лига. И не, не е преувеличено, само вижте класирането. Берое под ръководството на Киров е добавил само 2 точки в своя актив и само 1 отбелязан гол в 6 двубоя. Статистика, която няма да даде сън дори на човек, който е глътнал 6-7 сънотворни.
Когато не може да вкарваш голове, се осланяш на защитата, но и там положението в Берое е трагично. Киров опита с любимата си схема с трима в защита, но и това не даде положителен резултат. Берое е изключително уязвим в дефанзивен план, а това най-добре си пролича в гостуването на новака Хебър. Мач, който започна по перфектен начин за Киров и неговите футболисти, които поведоха рано в двубоя, но вместо да се насладят на една хубава вечер на националния стадион „Васил Левски“, те страдаха и накрая след поредната вратарска грешка на Иван Караджов през сезона загубиха спечелен мач. Не само това, но Хебър дори можеше да стигне до победата в мача.
Футболистите на Киров изглеждат инертни, незаинтересовани и това се вижда в поведението на всеки един. Дори най-добрият от началото на сезона Абубакар Тунгара е много далече от силните си двубои и спря да вкарва, а той е барометърът за Берое.
Най-трагичното за Берое е, че вместо да се опитва да се измъкне от тресавището, отборът затъва все повече. Това показват резултатите.
Проблемът за старозагорци става още по-сериозен като се има предвид, че по-лесната част от програмата им минава. Берое няма предимство и в двубоите срещу преките съперници в битката за оцеляване – Ботев Враца, Септември София, Хебър, Пирин Благоевград и Спартак Варна.
Николай Киров не е магьосник. Специалистът се нуждае от време, но времето не работи за него, защото мачовете минават, а времето за реакция става все по-малко. Берое се е запътил към преизподнята – Втора лига. Може би няма да е толкова страшно – да се мине през чистилището.
Най-лошото за Берое е, че 12 месеца след управленската турбуленция в клуба – няма нищо положително, нищо, което да дава надежда. Берое продължава да бъде политически заложник на модела, който е налаган от повече от десетилетие. Това не е здрав модел на управление. Берое винаги ще бъде зависим от политически игрички и зависимости, докато не се отърве от него. За Берое е жизненоважно да има стабилен инвеститор (б.р. не е задължително типът бащица), но въпросът е дали средата позволява, а отговорът на този етап е по-скоро не. Защото за някои хора е по-важно Берое да продължи да бъде политическата им карта, с която да цакат, когато им е нужно. Все пак Берое, макар и с отлив на трибуните продължава да бъде една от запазените марки в български футбол и е нормално да бъде цел на различни политически интереси. Това впрочем е най-грозното и на настоящия Берое, че вместо да се измъква от хватката на политическата партия, която доминира в Стара Загора през последните 12 години, той става още по-зависим от силните на деня, а не трябва да е така, но ще дойде ден, в който те ще трябва да отговаря. Да отговарят на въпроси като този – дали преди 10-11 месеца нарочно не са откликнали на интерес от чуждестранни инвеститори?
Берое затъва, но както се казва – спасение дебне отвсякъде. Берое има остра нужда това спасение да дойде максимално бързо. Пълните трибуни под Аязмото и категорична позиция на феновете ще помогне за това!
