Георги Василев е меко казано легенда в треньорския ни занаят. Роденият на 9 август 1946 година специалист даде прелюбопитно интервю за Блиц Спорт.
– Г-н Василев, броят ли се на пръсти футболните хора, които са ви лъгали в живота – било за пари, било за нещо друго?
– Не, не са много. Моят живот целият е свързан с футбола и семейството и съм се сблъскал с какво ли е. Да, имало е такива хора, но за мое огромно щастие не са много.
– Онези „змии”, които излизаха и съскаха из Борисовата градина, докато бяхте треньор на ЦСКА, още ли ги помните? И може ли днес да им назовете имената.
– Помня ги, разбира се. То такова чудо не се забравя. Това беше неприятният ми престой в ЦСКА, макар че в по-голямата част бях доволен от периода ми на „Армията”. Мисля, че и Сектор Г е запазил добри чувства към мен. Но „змиите” бяха опасна работа. Над мен стояха – на главната трибуна. Това бяха бивши „величия”, които нямаха очи да ми кажат в очите какво мислят. За щастие около мен обаче имаше много кадърни и свестни хора – Боби Станков, Никола Цанев, лека му пръст, Борис Гаганелов. Да не говоря за Якимов, който е изключително честен и добронамерен човек. Намирах подкрепа и от хората, които ръководеха клуба – Емил Данчев и Евгени Горанов. Както и, разбира се, Илия Павлов, лека му пръст и на него. Но имената на хората, които постоянно съскаха срещу мен тихо, а не гласно, няма да споменавам. Казвам тихо, защото тогава, не се показваха. Не смееха. А сега вече го правят. Впоследствие събраха сили, излязоха от храстите и взеха да плюят публично. Някои от тях продължават да съскат и днес срещу треньорите на ЦСКА. Спомнете си, например, Стойчо Младенов как го окепазяваха.
– И все пак бъдете конкретен.
– (смее се). Добре, ще ви разкажа един случай. Имахме мач с Локомотив (Пловдив) у дома. Бихме с 3:1 или 4:1, не помня точния резултат. След като поведохме убедително, се поотпуснахме малко в защита. Съперникът създаде няколко чисти положения и ни вкара един гол. Свършва мачът, влизаме ние в съблекалнята доволни от победата. Играчите са усмихнати, в настроение. Ние, треньорите, също. По едно време в съблекалнята нахлу като фурия Николай Вълканов – той беше тогава дясна ръка на Илия Павлов и вицепрезидент на клуба. „Така не може! Какво е това отпускане! Какъв беше тоя левашки гол?! Къде беше вратарят, къде бяха защитниците? Ще глобим играчите!”. Аз не се съгласих и твърдо обясних, че няма основание за никакви глоби. Казах му: „Г-н Вълканов, така не бива и не може. По този начин няма как да станем шампиони и да атакуваме Купата”. Той се укроти и си излезе. Ние обаче поискахме да разберем кое е накарало Вълканов да реагира така. Или по-точно – кой го е накарал. Вълканов като бизнес управление беше на голямо ниво, но не разбираше футбола. Той, човекът, не се и намесваше по спортните въпроси. И затова бяхме шокирани от поведението му. Беше ясно, че някой му е повлиял. Извиках Боби Станков и го помолих да научим кой е в основата на този напън за глоби след категоричен успех. Разкрихме го! Оказа се, че Георги Илиев-Майкъла е стоял до Вълканов в ложите на стадиона и му е дуднел нещо на ухото. Ясно ни стана кое е било това нещо…
Цялото интервю на Румен Илиев с Георги Василев може да прочетете в Блиц Спорт – ТУК.
Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК
