Днес една от най-големите личности в новата история на българския футбол и понастоящем президент на българския футболен съюз – Георги Иванов – навършва 50 години. Трудно е да се правят класации за всички времена, но специално в историята на Левски той е един от най-сериозните кандидати за място в ТОП 10 на най-великите личности на клуба. Като футболист такива като него вече са много малко, може да се каже на изчезване. Беше готов на всякаква саможертва в името на отбора. Няма нито един мач, нито една секунда в кариерата му, в която той да не е дал всичко от себе си. Така беше във всички клубове, за които игра, но най-добре му се получи в Левски. Сякаш на „Герена“ бе попаднал на най-точно място. И публиката на „сините“, макар и не цялата и не веднага, го обикна. Защото тя винаги е ценяла играчите, които се хвърлят на 100% и играят с много хъс. Така че с не по-малко значение от спортно-техническия му принос за отбора (а той е грандиозен) бе лоялността, която той показа към клуба през всичките години, в които бе част от него като играч, директор и треньор.
Легендарният таран пристигна на „Герена“ през лятото на 1997 година. Дотогава игра за родния Локомотив Пд, като дебютира едва 16-годишен през 1993-а. След това като войник игра и в Армеец Пд, а през 1996-а пак се завърна в Локо Пд и стана основен играч. По това време дебютира за националния отбор при едно гостуване в Люксембург. Игра и за младежкия тим, като единствения си гол за него вкара на стадион „Българска армия“ през 1997-а. Тогава отстъпихме на Русия с 1:2.
Когато дойде в Левски през 1997-а, ЦСКА също го искаше и можеше да му предложи по-добри условия, но нападателят вече бе дал дума на тогавашния шеф на „Герена“ Андрей Желязков. Удържа я и облече синята фланелка. В следващите 5 години издържа благодарение на силния си характер и премина през всички тежки моменти, които трябваше да понесе. Това бяха контузиите, невървежът в играта, освиркванията, които чуваше от някои по-крайни и нетърпеливи фенове. Благодарение на изключителния хъс, с който играеше, скоро той превъзмогна всичко това и си спечели завинаги любовта и уважението на феновете на Левски.
Извоюва си това и заради умението му да решава важните мачове, най-вече Вечните дербита. Таранът се превърна в безпощаден екзекутор на ЦСКА. С 15-те си гола във вратата на „червените“ той стана стрелец номер 1 в мач номер 1 на българския футбол. Или иначе казано „Властелинът на Вечното дерби“. И вероятно още дълго време ще седи на трона като голмайстор номер 1 в този сблъсък. Наистина атестат за висока класа, при условие, че за 78 години история в това дерби са играли най-големите футболисти на България. А всеки от тези 15 гола на Георги Иванов бе от изключителна стойност. Просто защото Левски не загуби нито един мач, когато таранът се разписа. В митологията ще остане завинаги „Кървавия гол“ срещу ЦСКА, донесъл победа с 1:0 и 21-та титла на „сините“. Вкара го на 13 май 2000 година. Отбеляза и 16 попадения в евротурнирите, с което е трети в клубната ранглиста за всички времена. Някои от тези попадения също бяха безценни, като тези срещу Бран и Славия Прага. Порази и вратата на Ливърпул, макар Левски да загуби мача с 2:4. Два пъти стана футболист на годината в България, а веднъж – голмайстор на първенството.
Левски спечели не само като резултати, но и финансово изключително много от него. Той държи рекорда за най-скъпопродаден играч на клуба в чужбина. Френският Рен плати 4,1 милиона евро за него през лятото на 2002 година. В чужбина не бе така успешен, като прекара една година във френския Рен, малко над една в турския Самсун, а за кратко бе и в Газиантепспор. Година и половина бе и в хърватския Риека.
След като се завърна на „Герена“ през 2008-а, в последните си 3 мача за Левски през 2009-а той само се жертваше. Така, както му се налагаше да прави почти през цялата си кариера. Вкара гол в Благоевград на Беласица за успеха със 7:1, но при отбелязването му счупиха скулата. Веднага го оперираха и излезе с маска на 3 май 2009-та срещу Сливен. Вкара последния гол в живота си и донесе измъчена победа за „сините“ с 1:0. След това, след сблъсък с Костадин Стоянов, се контузи тежко. Доигра
на куц крак мача, а след него напусна стадиона с патерици. Пред угрозата да изпусне дербито с ЦСКА отиде в Белград при лечителката Марияна Ковачевич. Излезе срещу „червените“ на 9 май, но издържа само десетина минути. И все пак това си заслужаваше. Останалите в синьо видяха саможертвата на своя лидер и това нямаше как да не ги накара да дадат всичко от себе си за успеха. Левски победи с 2:0. А после спечели и титлата, най-вече отново заради своя велик гладиатор, който реши куп ваши мачове преди да се контузи тежко. Така още на 33 родини прекрати кариерата си и в следващите беше директор и треньор. Заемаше двете функции в значително по-трудни времена от тези, в които беше футболист и не успя да спечели трофеи. След това на два пъти поемаше Черно море, бе директор и в родния Локомотив Пд през сезон 2021/22. За два мача пое националния отбор – и записа две равенства в гостувания на Грузия 0:0 и Гибралтар 1:1.
След като бе директор в БФС, от 2024-а стана и президент на футболната централа, какъвто е и до днес./ „Мач Телеграф“
