Няма как да държиш лъв в чувал, в него може да сложиш само мишка. А когато си избрал Стойчо Младенов за треньор, не можеш да се отнасяш все едно си назначил някоя от марионетките си. Време беше, 7 години след идването на Гриша Ганчев, някой да каже, че в Борисовата градина не може да мирише на гнил люляк.
Не е чудно, че първи покер със свалени карти започна да играе именно Стойчо Младенов. Досега никой не си бе позволявал да разкрие порочните практики в управлението на най-успелия български клуб. Имаше намеци и прихлъзвания по повърхността на проблема, но не и удар в сърцето. И в двата случая, когато се раздели с ЦСКА-София през 2019-а и през миналата година, Любо Пенев разкри
интересни детайли от кухнята на „червените“. Той сподели за липса на достатъчно подкрепа от ръководните фигури в битката на клуба с външните фактори, но не каза, че работата на треньора е тотално деформирана и осакатена. Междувременно го направи и Бруно Акрапович, защото босненецът е треньор с топки, който трудно понася да види в съблекалнята футболист от чужбина, непознат му дори от клипче в YouTube.
Ако може да структурираме отношенията собственици – мениджмънт – треньор, то вариантите са три, стане ли дума за селекция. Според първия собствениците и мениджмънтът правят селекцията независимо от треньора, а последният трябва да гради успеха с насипания му отгоре материал, независимо дали той отговаря на изискванията му за схема, дали играчите притежават необходимите физически, спортно-технически или психологически качества за изпълнение на поставените цели. Вторият вариант е спортният директор или мениджърът да предложат на треньора по три или повече кандидати за пост по предварително зададени от наставника изисквания и параметри. Третият вариант е треньорът сам да подбере според вижданията си необходимите изпълнители и съответно да понесе отговорността си след края на мисията.
Очевидно е, че първият вариант може да работи при Нестор ел Маестро, Стамен Белчев или Еди Йорданеску, но е несъвместим при Стойчо Младенов. Когато вземеш флагман на историята на ЦСКА е редно да постъпиш с него според името и заслугите му. Стойчо бе привлечен в момент, когато бе единственият, можещ да спечели вота на доверие на ръководството пред феновете след уволнението на Любо Пенев. Той бе и единственият, който да оглави бунта срещу БФС и да надскочи пределите на обикновения треньор – да бъде революционер и пълководец.
Нима шефовете на Сити са казали на Пеп Гуардиола да вземе Лапорт и Кансело, или Юрген Клоп с изненада е видял преди една от тренировките си в съблекалнята доведените инкогнито от шефовете Луиш Диас, Ибрахима Конте и Диого Жота?!
Прав е Стойчо да недоволства, че докато Лудогорец направи селекция за 5 милиона евро през зимата, а новите в Левски донесоха 12 точки на отбора, в ЦСКА-София взеха трима играчи, които го докарват до половин. Половинката идва от Гарсес, Браян Морено вероятно не може да премине на игрови режим от санаториумен, а Енис Махмутович ще забрави що е футбол, докато бъде картотекиран. На всичко отгоре по време на зимната подготовка на Стойчо му натресоха на проби 18-годишен мароканец, който да замести напускащия с изтичащ договор Брадли Мазику?!
Самият Младенов има съвсем различен профил на търсените играчи. Логично е той да търси футболисти от европейски първенства, които са свикнали да гонят високи цели с отборите си или да са стигнали до националния си отбор. Това означава, че преследването на титлата с ЦСКА-София няма да е необичайна цел за тях, защото те вече са се сблъсквали с подобни задачи. В същото време Младенов е принуден да преследва титлата с футболисти от четвърта дивизия като Бай или второ ниво на Бразилия или Колумбия. Тези играчи могат и да направят изключителни мачове, но когато се сблъскват с напрежението, се пукат като балони.
Определено ръководните фактори на „Армията“ изпуснаха тайминга да свалят Лудогорец от върха и да наложат дългосрочна „червена“ хегемония. Есенният дял от шампионата приключи само с две точки аванс на Лудогорец пред ЦСКА-София, но вместо „армейците“ да се възползват от тоталната реорганизация в Разград с назначаването на Анте Шимунджа, те дръпнаха ръчната за атаката на голямата цел.
Проблемът е, че в ЦСКА-София се опитват да преследват целите си с хватките от Ловеч, но ако продължат с тези методи и с куцукащ сив кардинал, са обречени на неуспех.
Христо Георгиев/ „Мач Телеграф“
