Първият учебен ден е все още далеч, а в ЦСКА-София вече са наясно, че ще повтарят за поредна година. Връстниците на последната титла вече са в прогимназията и се оглеждат за университети, а родените в годината на пристигането на Грища Ганчев на „Българска армия“ ще започват втори клас. ЦСКА-София тъпче на едно и също място във футболното си развитие, лутайки се в лабиринта от грешки, от които червените така и не искат да се поучат и ги повтарят с ината и упорството на муха, опитваща се да премине през затворен прозорец. Блъска се в стъклото, лази по него, вперила жаден поглед в тортата от другата страна, но така и не успява да я достигне. Същото е положението и с армейците, като единствената разлика е, че те сами си затварят прозореца и след това се ядосват, че сладкишът е останал далеч. И дори някой по погрешка да отвори и да им даде шанс, те пак отказват да влетят, като започват да му се дразнят и да го обвиняват, че не им е поднесъл лакомството на тепсия…
Но стига вече сравнения! Време е да се кажат нещата с истинските им имена.
В неделя ЦСКА-София изживя нова кошмарна и позорна вечер в Разград. Но тя не бе първата. Тези крахове придобиха своята цикличност. По подобие на деня и нощта, сезоните, годините, така и униженията в Делиормана се превърнаха в обичайно повтарящи се в определен период събития и вече трудно може да се определи кое е по, по, най-срамно. Онова под ръководството на Галин Иванов през 2015-а (0:4), другото при Алън Пардю миналата година (0:5) или това при Ел Маестро (0:3). Но едва ли това е важното. Фундаменталното е, че всички си приличат по едно – те са следствие и логичен резултат на модела на управление в Борисовата градина.
Да, в ерата „Гриша Ганчев“ захвърлихме в килера заглавията за финансова нестабилност, неизплатени заплати, колосални задължения. Бизнесменът налива сериозни средства, но резултатът от това не се вижда на футболния терен, където ЦСКА-София играе много слабо години наред.
Пътят към Ада е постлан с добри намерения, а самозалъгването е сигурният път към провала. В ЦСКА-София липсват организация, стил, дисциплина – всичко, което представлява генетиката и величието на този клуб.
На „Армията“ така и не намериха и не дадоха възможността да работи и управлява спортно-техническите процеси човек, който притежава експертиза и визия. Фигурата треньор на червените все повече олеква. На наставниците още в началото е показвано, че те няма да предлагат играчи, а евентуално само ще ги одобряват. В същото време треньорските смени се извършват почти винаги така, че следващият да има неопровержимото алиби, че не той е правил подготовка и не носи отговорност.
Всъщност футболистите по подобие на треньорите биват избирани по неясни критерии. И неслучайно на „Армията“ има твърде малко играчи с необходимия характер, лидерски качества, футболен интелект и технически достойнства. И всичко това предпоставя невзрачната продукция на терена. Каквито и селекции да се правят, колкото и треньорски смени да се предприемат – резултатът винаги е един и същ – слаб футбол.
ЦСКА-София се превърна в училище, балнеосанаториум, опитно поле, но не и в отбор, който радва окото със силна игра. И съвсем логично се стигна до това футболист с качествата на Мено Кох да носи капитанската лента, играчите да се намират в потресаващо физическо състояние, а атмосферата в съблекалнята да е отровена. И така и не се намира човек, който да внесе ред и да подкара влака.
Треньори и директори моментално биват превръщани в безгласни букви и служат единствено за заплатополучатели, а основната им функция е да поемат нечия чужда вина.
Резултатът от всички процеси се вижда най-добре на терена. А там ЦСКА-София изглежда много зле не само от началото на този сезон…
Явор Пиргов/ „Тема спорт“
