Много изводи се направиха за 2-3 дни след поредното обикновено отпадане на сините от Европа. При Левски всичко е наопаки, на „Герена“ такива драми няма как да бъдат вписани в графата на извънредните и необикновени неща. Това с Хамбурн всъщност си е в реда на нещата и сякаш сценарият бе писан от най-големия враг на клуба. Бийте големия отбор, в случая ПАОК, а после паднете от малтийските лимонади. А се оказа, че нито гърците са това, което бяха доскоро, нито спартанците от Малта са някакви веселяци полупрофесионалисти. Това, че силите във футбола са доста изравнени, не е просто клише, а самата истина.
Но както и да е, след като каруцата се обърне, можем да разсъждаваме в посока защо се случи това, но не и да разглеждаме пътищата. Тук обаче пътят е само един, за Левски няма други посоки. Но за това накрая.
Какво стана в последния месец? Уелтън дал, Уелтън взел. Така изглежда поговорката, оцветена в синя боя. Срещу ПАОК, на същото място по същото време, бразилското крило получи подарък от Йоанис Каргас, овладя топката, напредна и вкара. Стадионът избухна и някъде в този момент се разбра, че нещата започват да се нареждат. Сега с Хамрун подаръкът бе от онзи двойник на Фелайни, Уелтън отново овладя и напредна, но незнайно защо този път не пожела да бие, а се замота и подаде на сънародника си Роналдо, който не уцели топката. Другите двама Роналдо – Феномена и Кристиано, също са правили подобни люхове, какво остава за този, сегашния от Левски.
Някъде в този момент се разбра, че нещата започват да се развалят. Имало е да става, казват класиците. То като е решило да става, просто си става. Левски прави голово положение в почти всеки мач още до 2-3 минута, но един път влиза, един път не влиза. Радост и тъга е животът, казва Шишо Бакшишо. Разпориш ПАОК, изклатят те малтийци. Всъщност и двата мача с Хамрун си бяха живо клатене. Единият път Кръстев вкара в последната минута, сега другите вкараха след 90-ата на „Герена“. Всичко се връща, както пееше дует „Каризма“.
Клатенето като форма на футболен сблъсък обикновено се получава при съперници с що годе еднакъв потенциал. А откъдето и да го погледнем, случаят с Левски и Хамрун е точно такъв. Малтийците като отбор са малтийци само на хартия, повечето им футболисти са отвън и са селектирани от някой като Мъри Стоилов, който има поглед върху пазара на играчи от този финансов диапазон – безплатни и със заплати около 5-те хиляди евро. Ако те се включат в българската Първа лига, са в четворката.
Ама ако така, ама ако иначе. Ако Гошо Миланов не беше вдигнал температура, друга щеше да е работата. Той е така нареченият скрит двигател на процесите. Масата фенове вероятно смятат, че щом е нарочен за лидер и основна фигура, трябва по-често да вкарва, а поне половината му пасове да са голови асистенции. Но невидимото му участие в пресата е трудно видимо и трудно заменимо. Той дава насоките, той диктува темпото, той дава пакетното придвижване. Той е тарторът на пресата. Андриан Краев няма как да е пълноценен заместник, просто има играчи, които са друга категория и без тях музиката е друга. Левски има възможно най-късата резервна скамейка, за да говорим, че този отбор е готов за подвизи и големи неща. За без пари, толкова.
Вайкането и тюхкането на тема финанси щеше да продължи и при елиминиране на Хамрун, защото с милион повече в касата ситуацията нямаше да се подобри осезателно. Грешно е да се говори, че сега Левски е загубил едни пари, защото истината е, че Левски не спечели едни пари. Това са пропуснати ползи, но я се замислете колко пропуснати приходи има от това, че в магазина пак няма фланелки за феновете, от това, че парите от телевизионни права продължават да не отговарят на нивото и приноса на клуба към цялостния продукт. И изобщо, неспечелените пари е различно перо от загубените пари и натрупаните дългове, които са десетки милиони левове. Близо 6 хиляди абонаментни карти е суперпостижение и това са вече реални и спечелени на терена пари.
Идеята сега е тези близо 6 хиляди абонати да използват сезонните си билети всеки уикенд, като с тях дърпат и други хора с еднократни пропуски. Този отбор трябва да промени футболната култура на запалянковците и дори и най-палавото отпадане не би трябвало да води до нещо повече от минимален отлив. Още срещу Хебър този уикенд ще видим дали ще има промяна. Защото в последните месеци се появиха множество нови запалянковци.
Тези нови фенове Мъри си ги произведе, той трябва да си ги котка, грубо казано. Възраждането на Левски и изобщо на синята идея се случи при Сираков и особено след връщането на Стоилов. И ако това не бе станало, десетки деца нямаше още да са ходили на мач, защото бащите им щяха гледат Левски по телевизията. Сега тези родители трябва да обяснят на децата си, че орисията им е, че са избрали синия цвят на футболната любов. Да им избършат сълзите от лицата и да ги насърчат, че това е просто част от играта. Да свикнат, че ще има моменти, като отидат на училище, ще трябва да чуват елементи от новия футболен фолклор. На по-старите поколения животът им мина в бъзици за Антверпен, Вадуц, Иртиш и другите от този дълъг списък. Сега се започва с Хамрун, кой знае какво още следва и по какъв точно начин сините ще продължават тази глава от приказката. Да, няма грешка. Синята приказка е изобщо да си от Левски, въпреки че я приписват на Станимир Стоилов. Синята приказка е всичко това, което се случва и ще се случва на Левски.
Каруцата се обърна, но пътят е само един. Няма други варианти освен този сините да продължат да изпълняват плана, написан от Станимир Стоилов, и според който план в момента са изпреварили времето. Е, сега Хамрун ги върна там, където пише в плана. С бавни, миши стъпчици, така, както иска Мъри.
Желю Станков/ „Тема спорт“
