Лудогорец – Арда: Едните показаха как не трябва да се прави, а другите – обратното

-

-

Ако не сте гледали мача Лудогорец – Арда в петък, а просто чуете детайли по новините вечерта, ще си направите обичайните изводи. Охоо, червен картон за Арда малко преди края. Охооо, гол за Лудогорец в 95-ата минута. Охооо, съдия е бил Сватбата. Яснооо!
Да, обаче тези аспекти, които са твърде подходящи за много от мачовете на Лудогорец в последните години, сега не работеха. Червеният картон си беше червен картон, голът си беше редовен, а реферът Ивайло Стоянов нямаше „участие“ в крайния резултат.

Това не бе просто мач, това бе сблъсък на проекти, на идеи, на концепции. Ако трябва да бъдем съвсем кратки – едните показаха как не трябва да се прави, а другите как трябва да се прави. Победата обаче бе за първите. Тук обаче изниква въпросът струва ли си непрекъснато да показваш как не трябва да се прави, за да биеш мнооого трудно противник, който прави показно на всички, които не се казват Лудогорец.

Рестартираният Арда връхлетя в професионалния футбол преди няколко години, когато стратегията произведе сравнения именно с Лудогорец – инвестиции в инфраструктура, солидни треньори, много яка и предимно чуждестранна селекция и изобщо всички симптоми за сравнение с Разград бяха налице.

Към петък обаче Арда вече е съвсем различен клуб, вадещ на терена отбор, който не отстъпва по нищо на обекта за сравнение Лудогорец. Какво показват двата тима ли? Лудогорец показва как не трябва да се прави, защото там след европейския пик непрекъснато слизат надолу спортно-технически. За последните години в канавката изтекоха десетки милиони за трансфери и заплати, минаха и продължават да минават скъпи треньори, а на практика тимът е малко над нивото за България, но много под средното за Европа. Срещу Арда лудогорските звезди показаха, че бюджет от 50 милиона лева на година за Първа лига е абсолютно разточителство в условия на футболна чума.

Тимът на Николай Киров пък доказва на такива като Левски и ЦСКА-София, на Локо Пловдив и Берое, че има начин да се направи боеспособен отбор с много малко чужденци. Конкретно срещу Лудогорец треньорът бе включил само един иностранец в стартовата единайсеторка. При това не говорим за огромни заплати, с които ЦСКА 1948 дърпа качествени български футболисти, а за прилични възнаграждения, които са по джоба на конкурентните тимове.

В Разград сините от Кърджали стояха много, много по-добре, отколкото сините от София. Арда има много добра организация на играта, хората на Белия имат самочувствието да контролират топката, да сменят темпото и изобщо да се надиграват не просто храбро, а разумно срещу всеки съперник у нас. Да, ясно е, че манталитет и класа се придобиват изключително трудно, но като гледаме, Николай Киров няма бърза работа и има негов си план, според който надгражда не само на приказки, като повечето му колеги, но и на терена.

Желю Станков/ „Тема спорт“