Левски влезе в ерата „Хубчев“! Ползите от треньора стават все по-видими

-

-

За да осъществи своите планове, един треньор трябва да остане на поста си минимум 2-3 години. Това сигурно сте го прочели стотици или дори хиляди пъти. Като под индиго го изричат всички треньори. В българското първенство обаче малцина стигат до Обетованата земя. Повечето се препъват и стават жертва на нетърпението на собственика. Петър Хубчев дава

сериозна заявка да го постигне

Тази увереност се затвърждава с всеки изминал мач на Левски. Клубът определено печели от привличането му. Твърдият, упорит и дръпнат характер на специалиста влияе добре на иначе доста фриволната среда около „Герена“. Отборът постепенно започва да прилича на своя наставник. Умереността на Хубчев се отразява позитивно върху тима. Играчите приказват по-малко, а в думите им вече няма вредно съдържание. Приносът на треньора е безспорен, някои вредители той премахна още с идването си, други остави на скамейката. За пръв път от години треньорът на Левски си отвоюва правото единствен да говори от името на клуба. Към специфичната темерутщина на треньора се приспособяват и останалите ръководни фактори. Говоренето под път и над път вече не е характеристика на синия клуб. И някак обстановката изглежда работна. А резултатите говорят красноречиво, че на клуба това носи дивиденти.

За разлика от други предишни треньори, Хубчев не афишира наличие на магическа пръчица. А и никой не я очакваше от него. Репутацията му не е на треньор, който превръща грозните патета в красиви лебеди. Но и патетата могат да печелят точки и да гонят високо класиране. Постепенно от медийното пространство започват

да се стопяват като първия ранен сняг

клишетата от сорта на „Левски трябва да играе нападателно и атрактивно“. Публиката била закърмена с такива щения. И какъв е смисълът от тях? Левски в последните 10 години пропадна толкова дълбоко, че сега е по-важно само да печели точки и да избягва ежегодното пукане на балона. С други думи – да не прави гафове с извънредни загуби на „Герена“. Достатъчно е да бие Враца, Етър, Дунав без напрежение. Сините
привърженици ще са доволни отборът да бъде вкаран в такъв икономичен режим. Защото драмите и резилите от предишните сезони определено им идваха в повече. Какво лошо има, ако Левски уверено завърши втори, след недосегаемия Лудогорец? Отстрани изглежда минималистично, но народът нали е казал мъдрото „на гол тумбак чифте пищови“. Така изглеждаха претенциите на Левски в последните 5-6 години. Клубът трупаше дългове, извървяха се стотици футболисти, треньорите се сменяха като носни кърпи. Собствениците творяха безумия.

Сега нещата изглеждат по-различни. В Левски се слага някакъв ред. А кой е по-добър с реда и дисциплината от Петър Хубчев? Все пак голяма част от кариерата му като футболист премина в елитния футбол на Германия. И за разлика от други той добре е вникнал в спецификите на немската метода. Повече дела и по-малко приказки. На Петьо думите му се вадят с ченгел от устата. Но точките пък се трупат в актива на отбора със завидна лекота.

По-горе споменах за магическата пръчка. От повечето новодошли треньори на Левски се очаква

да направят чудодейна селекция.

Претенциите на аудиторията са всеки новопривлечен на „Герена“ да пасне като дялан камък. Това обаче няма как да се получи, защото Левски не е Реал или Барса. В очите на феновете Левски може и да е велик клуб с блестяща история, но на фона на модерните тенденции е много далеч от добрите пазарни практики. Клубът може да предложи твърде малко, за да задоволи претенциите на един качествен футболист. Тук пак опираме до клишето, че чужденците трябва да бъдат с една класа над българите. Да, така е, но такива чужденци могат да си намерят лесно отбор, който да им плаща между половин и един милион евро годишно. А стандартите на Левски са много по-ниски. Дори Лудогорец не може да привлече кой знае какво качество, независимо че предлага в пъти по-големи възнаграждения от тези в Левски. Феновете живеят в някакъв свой свят, като си мислят, че играч с 200 мача в Премиършип или Примера ще тръгне пеша за „Подуяне“, само защото са го поискали от великия Левски. За „Подуяне“ тръгва само шкартото от петата или шестата пресявка. В повечето пъти играчи, които никой не иска и мениджърите им ги предлагат като преоценена стока, но все още ставаща за консумация.

Така че и по отношение на селекцията претенции към Хубчев трудно могат да се отправят. През лятото привлече умерено количество безхаберници. От тях Миятович си бетонира мястото на вратата, Робърта се смята с право за попадение. Каргас свърши някаква работа до „автогола“ в дербито с Левски. Мазурек се опитва трудно да влезе в час. Алар и Насиру са твърди провали. На тази селекция може да се пише „Среден 3“, което е повече от двойките досега. Освен това Хубчев набързо приключи с повеите за половин отбор от сини юноши, които бяха набрали скорост в края на май. Опитното око на новия треньор

бързо оцени бъдещите щети,

които щяха да нанесат на клуба родните таланти. Левски наистина произвежда много юноши, но те стават за Витоша и Царско село. Парадокс, но в същото време факт. Е, има изключение от правилото – Стаси! Така без да губи времето си в дълги пробни периоди, Хубчев състави титулярен състав и експериментите бързо бяха спрени. До зимата е ясно, че 11-те на терена, общо взето, ще са едни и същи. Бройката, на която треньорът твърдо разчита, е от 14-15 футболисти. Този подход е дал резултати в нашите условия. Ако Левски играеше в групи на европейски турнир, тогава нещата щяха да изглеждат по друг начин и кадровите проблеми щяха да изскочат на повърхността. Но за ниското ниво на българското първенство подходът с ограничена група играчи действа безотказно.

Не всичко обаче е цветя и рози и временното затишие може да се окаже пред буря. Но липсата на сериозен ажиотаж след загубата в Разград показва, че Хубчев е подготвил нещата лесно да се преживее и нов неуспех. До зимата Левски гостува в Пловдив на Ботев и Локомотив и в Стара Загора на Берое. В София мачовете изглеждат предварително спечелени. Максималният актив от 50 точки до зимната пауза изглежда трудно постижим, но дори 45 ще са добра отправна точка за пролетта. А през зимата със сигурност ще се направи нов опит да се привлекат нови футболисти, сред които може да се окаже и някоя печеливша карта. Бавно и методично – с това ще се характеризира ерата на „Хубчев“. И той наистина може да получи 2 или дори 3 години начело на Левски, без да спечели нищо в тях. При тези стандарти на „Герена“ това вече не изглежда като утопия. Нещо много важно – публиката вече не е барометър в живота на клуба. Тя просто се отчая и се дистанцира. Връщането й обратно на стадиона не е по силите на Хубчев.

А забелязахте ли колко прозорлив се оказа Хубчев по отношение на националния отбор. Половин година по-рано бе предугадил какво ги чака приятелите му от БФС. Направи правилния ход и когато стана напечено, той си стоеше на сянка близо до моста „Чавдар“.