Българското първенство, такова, каквото го познаваме, отново е при нас. След неизвинено отсъствие от шест години, в което някои хора се правеха на европейци и обясняваха как у нас, видите ли, се възцарил феърплеят. Е, феърплеят бе дотук, доколкото изобщо го е имало. Сега вече нещата излизат извън контрол. Близо два месеца зрителят има удоволствието да гледа
стопроцентов футбол made in Bulgaria
А какво е най-характерното за него – скандалното съдийство. За някои е поръчково, за други корумпирано, за трети некадърно. Хубавото на съдийството е, че всеки може да интерпретира фактите както си пожелае. Най-лесният начин е да се сложи под покривалото на „човешко е да се греши“. Да, човешко е, но в същото време е неразбираемо как страничният съдия вдига флага, при това убедително, след като няма основания да го прави. Или как главният съдия се прави на ударен в ситуация, в която нарушението в наказателното поле е повече от явна дузпа.
И защо всичко това се случва в най-важните моменти, и защо достопочитаемото БФС се явява нещо като съучастник. А това не е трудно да се докаже. Преди две седмици БФС назначи Никола Попов за дербито на „Герена“ и той напълно опорочи мача. Не трябваше да чакаме дълго, при следващия напечен мач между Черно море и ЦСКА ситуацията се повтори. Името на рефера е различно, но събитията на терена в същия дух. Мачът трябваше задължително да завърши без победа на ЦСКА, но и с помощта на съдбата не се получи. А по футболния правилник още през първото полувреме резултатът трябваше да е 0:2, защото съдията Апостолов не отсъди дузпа за червените, а после отмени чист гол със съдействието и на помощника си.
Крушката си има опашка. Pyxна митът за „вталеното“ и подобрено българско съдийство, което се било отърсило от старите навици. Сегашните рефери не били като предишните. От това, което се вижда от десетките съдийски грешки, става ясно, че то дори е по-лошо от предишното, а дали всичко става случайно, всеки може да тълкува както си иска. Това случайно обаче странно бие само в посока на един шесткратен шампион на България. Дори отсега мога да предположа
какъв е оперативният план
за голямото дерби, което ще се играе на 21 или 22 октомври, което също ще трябва да бъде бутано към определен завършек в зависимост от точковото съотношение на преследвачите на Лудогорец. Само се питам кой е следващият „втален“ рефер, който ще поеме задачата, и с какви способи ще я изпълни. Че ще се направи опит мачът между Левски и ЦСКА да бъде опорочен, нямам никакво съмнение. Че трети ще протрива ръце отстрани и ще се смее ехидно, също нямам съмнение.
До голяма степен обаче можеше да се очаква точно такова развитие на събитията. Лудогорец спечели 6 титли, но обективно само първите две от тях бяха изтръгнати в здрава битка. Но дори и тогава се носеха слухове за чанти в съблекалнята и други нелицеприятни изпълнения. Общо взето, през тези шест години зеленият хегемон умело удряше през ръцете всеки, който се опитваше да посегне към паницата. Методите бяха разнообразни, крайният резултат -един и същ. Лудогорец тънеше в комфорт, първенството се печелеше с лекота, а емоциите се пазеха за Европа. Сега ситуацията за пръв път е различна. И с просто око е видно, че на хоризонта се е появил реален конкурент. Разград ще трябва да вложи повечко емоции и в първенството, защото
има достоен противник
При ЦСКА вече не е въпрос само на голо желание, както бе през предишните години. Белчев изгради отбор, който може да спечели всеки мач, както се вижда и в шестата минута от продължението. Налице са явни признаци на постоянство и най-важното, което липсва при останалите – червените побеждават с лекота като гости. Образно казано, трудно могат да се спънат сами, затова трябва да се помогне със странични методи. И така ще премине първенството, ако не стане в Стара Загора, ще се опита във Варна, като не стане и там, ще се опита и следващия път и така ще бъде до края. А като има постоянство в тези опити, може да се случи във Велико Търново или в Русе. Все някъде червеният влак ще бъде докаран до дерайлиране. Това е стратегията и тя е напълно ясна.
Но и от ЦСКА трябва да гледат по-трезво на този проблем. Дори да бяха завършили наравно във Варна, тези две точки не са толкова съществени в сравнение с другите, които се печелят в директните мачове срещу Лудогорец. Тези големи точки засега те не могат да вземат. Ако ЦСКА започне да печели срещу шампионите, тогава и съдийството може би ще се оправи. Такъв извод правя, защото във футбола, ако не победиш директния си съперник, какви основания имаш да се оплакваш. Във въздуха увисват дори и най-преките доказателства за престъпление. Това, че не са ти дали дузпа или са ти отменили редовен гол, ще бледнее пред собствения ти провал във важните мачове. Така че и от ЦСКА е хубаво да не се вторачват в субективните дадености, а да детронират шампиона по шампионски. На терена, с баланс в директните мачове, който да не е отрицателен!
Що се отнася до това дали съдиите са просто слаби и толкова си могат, тези замаскиращи действия с измислени червени картони и опити за компенсации също са част от познатите номера. С цел ощетените да не плачат толкова. Да, но кога и в кой момент и дали това е било толкова съществено.
Източник: Жаклин Михайлов/ „Тема спорт“
Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК
