-
Рекордьорът по мачове в елита с 461 срещи на сметката си – Георги Илиев, се завърна във футбола преди близо два месеца. На 5 септември, навръх 39-ия си рожден ден, той стана част от щаба на Бруно Акрапович, заемайки поста на помощник-треньор в Локо Пловдив. За новото си амплоа, лидерската позиция на черно-белите в Първа лига и целите пред тима Илиев говори пред „Тема Спорт“.
Жоро, как се чувстваш вече два месеца като помощник-треньор в Локо Пловдив?
– Има го живецът, че работя и се чувствам полезен. Каквото зависи от мен, го правя. Харесва ми контактът с момчетата, да обменяме идеи, виждания.
Липсваше ли ти футболът?
-Да, естествено. Неизбежно е. Каквото и да правиш, винаги идва момент, когато това чувство те изгаря отвътре.
Семейството ти как прие завръщането?
– Предполагам, че им е било ясно (смее се). Бях футболист 20 години и са свикнали на тези мои решения. Те са винаги зад мен и ме подкрепят. Сега са във Варна и има повече пътувания пак, но е нормално всяко свободно време човек да иска да го прекарва с хората, които обича.
Наскоро Бруно Акрапович каза, че въздухът на върха в класирането е по-свеж, ухае добре. Как го усещаш ти?
– Лидерството в един етап е нож с две остриета. Сладко е да се виждаш на първо място, но същевременно се натрупва и психологическо напрежение върху момчетата. Може би
те сами започват да изискват повече от себе си – мачът с Арда е пример за това напрежение. Малко или много сам от себе си искаш бързо да вкараш гол, да поведеш играта, което води до припряност, така че на моменти не е и много хубаво да го усещаш. Тук вече е нашата работа, на треньорите, да го обясним на играчите и да отнемем част от психологическия товар, който е върху тях в такъв момент. От друга страна, целта на всеки отбор е да е на върха и се радвам, че за момента сме в челото и се надявам да намерим правилните методи, да поддържаме високо ниво. При все напрежението, което идва, трябва да покажеш манталитет на победител и да започнеш да го преборваш, да свикнеш да живееш с него.
Умишлено ли в Локомотив се отбягва думата „титла“?
– Рано е да се говори за тези неща, има доста време. Нивото в Първа лига е изравнено – някои отбори тепърва навлизат в елита, а са на добро ниво, същевременно тимове, които до определен етап са били средняци, започват и те да набират инерция. С приказки няма смисъл да афишираш нищо, а е важно какво ще покажеш с действия.
Какво е нивото на Локомотив Пловдив спрямо конкурентите в челото?
– На всеки е ясно кой отбор е с най-добрите финансови условия, с бази, организация, комфорт донякъде. Така да кажем, ние сме сред Топ 6, но това са само думи. Ще има моменти, когато играта няма да върви, ще имаме контузени или наказани състезатели и там ще е разковничето – да преодолеем тези т. нар. миниспадове. Във всеки отбор има трудности и когато въпреки тях намерим вариантите да останем на ниво, тогава можем да говорим за нещо сериозно.
Как усещаш работата с Бруно Акрапович?
– Определено е по-различно да съм в треньорската стая в сравнение със съблекалнята на футболистите. Наясно съм какво изисква той от момчетата, съобразявам се с това и се стремя да съм му от полза.
В треньорския щаб се събрахте трима шампиони от паметния за Локо Пд сезон 2004-а, Сашо Тунчев, Ванчо Траянов, отделно и Стоян Колев също е бил част от тима. Дава ли това шампионска нотка на тима спрямо целите ви?
– Лично аз се надявам да е така. Важно е какво ние говорим и предаваме на момчетата и още по-важно какво те разбират и усещат. Определено всеки футболист, когато има допир да човек, печелил трофей и предразположен да му предаде опит, то той би попил правилното.
Изненадва ли те временното класиране, ЦСКА изостана доста от върха?
– Всеки отбор си има трудни моменти. Може и да има нещо леко „нереално“ в класирането, но тепърва се намесват пластовете. Важно е накрая – там се вижда какъв си бил през сезона. Няма никаква полза да си бил първи в 5 кръга, тъй като нещата много бързо се променят.
Вече като треньор изненадаха ли те рокадите с наставниците на двата гранда и Лудогорец през последния уикенд?
– Във всеки от тези клубове е абсолютно различна ситуацията, но не мисля, че е много удачно и правилно спрямо треньорите да ги гонят, след като те са свършили определена работа. Това са решения на ръководствата. Но при Стамен Белчев например, който класира ЦСКА за групите на ЛЕ, да бъде освободен точно за тези мачове малко странно ми се струва. Но не сме част от кухнята и не знаем детайлите.
Неблагодарна професия ли е треньорската в този ред на мисли?
– Със сигурност. Неблагодарна и ветровита.
А какво мислиш за националния тим и пропиляния шанс за класиране на Евро 2020?
– Ние изоставаме от доста години, не е отскоро. Останалите се развиват, строят бази, привнасят новости, изграждат стратегии. При нас няма резултати, но няма и стратегия. Липсват и правилните хора, които трябва да влязат на ръководно ниво. Проблемът ни е много дълбок.
Имаш предвид, че рибата се вмирисва откъм главата и проблемът е в БФС?
– Не мисля, че има човек, който да разсъждава по друг начин. Трябват работа и мислене – тук не ги виждам. Абсолютно всички, които сме в нашия футбол, имаме вина – започвайки от ръководството на БФС, минем през треньори, хора, близо до играта, футболисти, фенове, всеки има вина за положението, до което сме достигнали сега. Но футболът ни олицетворява ситуацията в държавата. Бих пожелал на хората, занимаващи се с футбол, да бъдат малко по-честни към самата игра, по-работливи и всички заедно да вървим нагоре.
