-
Напук на футбола Нестор Ел Маестро продължава да е треньор на ЦСКА-София. Поне до този момент тази неправда продължава да гилотинира мечтите на „червената“ агитка за титла през този сезон. Защо? Докога? Стига вече! Този тормоз над агитката е прекален, ужасяващ, кара ме да се чувствам в безнадеждна ситуация, а най-лошото е, че властимащите на „Армията“ сякаш гледат с усмивка на лице как феновете, отборът и въобще футболът страдат. Оказа се, че с двете си поредни домакински загуби в Първа лига ЦСКА-София се връща 67 години назад, когато е първата и единствена подобна ситуация в историята на клуба. Това обаче е най-малкото зло. Далеч по-лошото е, че държането на Ел Маестро напук на феновете, играта и резултатите е автогол и за отбора, и за ръководството.
Какво точно виждат шефовете на ЦСКА-София в този треньор? Той получи достатъчно време, за да се докаже, но го направи в негативен план. Играта на отбора, а и резултатите крещят с всички сили, че Ел Маестро трябва да бъде изгонен. И това не е отсега. Този човек трябваше да си тръгне още в края на миналата година, когато в най-важния мач ЦСКА-София не стреля нито веднъж към вратата на Лудогорец в последния двубой на стария стадион „Българска армия“. Той вече е в руини, същата е ситуацията и в ЦСКА-София, който онзи ден беше без нито един българин в титулярния състав при загубата от храбрия тим на Пирин Благоевград.
Хубаво, „армейците“ победиха с 2:0 Левски в дербито. Отборът категорично надира „сините“, но загубата от Локо Пд в предния кръг и тази от „орлетата“ онзи ден, показват, че не ЦСКА-София е силен, а Левски е трагично слаб. „Червеният“ клуб е нещо велико. Той е създаден за трофеи, атакуващ футбол, красива игра, той ражда легенди. Една победа над Левски е прекалено незначителна на общия план. И нещо друго много важно – Ел Маестро поне да беше дал шанс да се роди легенда. Как пък този човек не събра грам смелост, за да даде шанс на някое момче от школата. Това е може би и най-отвратителното в цялата ситуация около ЦСКА-София и този треньор.
Защо?! Докога? Стига!
Христо Георгиев/ „Мач Телеграф“
