Два мача поpeд на „Герена“ с около 10 хиляди зрители – не се бе случвало от години. При това говорим първо за двубой със Славия, но скептиците ще отбележат, че той бе веднага след победа над ЦСКА-София. И е лесно да се използва еуфорията. И след това говорим за мач с Верея, но пък оптимистите ще кажат, че той бе веднага след загубен сблъсък с Лудогорец. И така, и иначе, каквито и обстоятелства да изброяваме, стигаме до реалистите. Те ще заключат, че чисто и просто публиката на Левски се връща на
трибуните и този процес започна след треньорската смяна. Само да припомним, че тази пролет дори на един от серията мачове с ЦСКА-София имаше по-малко сини фенове, отколкото в събота вечерта срещу последния в класирането на Първа лига Верея.
Както отбелязахме преди около 2 седмици, на „Герена“ отново мирише на футбол с всичките му признаци, специфични за месторазположението на този стадион.
Десетината хиляди с Верея щеше да си ги има и без странната приумица на шефовете на Левски да обявят своеобразен черен петък на „Герена“ със символична цена на билетите от 1 лев. В навечерието на мача феновете спретнаха своеобразна дискусия дали е редно един продукт да се обезценява по този начин, тоест скъпото трябва да бъде скъпо, от една страна, и нека се съберем повече хора, от друга.
Истината обаче е, че психологията на българския футболен запалянко, не само този на Левски, е доста особена и ще бъде много крайно да отсечем, че никой не се влияе от цената на билетите. И все пак – фактите са такива. Платеният мач със Славия бе със същата посещаемост като на безплатния с Верея. При това изобщо не се отчете преливане от по-евтините и стари сектори Б и В към по-скъпия и луксозен сектор А. Тези, които си бяха по местата преди, си бяха на същите седалки и сега. Тоест жестът с еднолевовия билет е по-скоро наистина някакъв знак, че ръководството е доволно от факта, че публиката се връща на „Герена“. И не само защото и във Велико Търново, и в Разград имаше хиляди сини привърженици. А публиката не само че е обратно по трибуните, но и се кефи максимално на това, което вижда на терена.
Разбира се, няма как да не отчетем, че и от клуба правят опити да гъделичкат зрителите. Пред сектор А има сериозно раздвижване откъм кетъринг и развлечения, магазинът има нов начин на работа и ново зареждане, талисманът Лъвски също се приема добре, а вече функционира и семеен сектор. Всички тези неща са доста закъснели за клуб като Левски, но по-добре късно…
И все пак делничен ден, късен начален час и десетина хиляди срещу Верея, отбор на практика без нито един поддръжник в сектора за гости – това е добър знак, че нещата в Левски започват да се случват. А пускането на новия лъч на метрото през лятото на следващата година, включващ спирка „Стадион „Георги Аспарухов“, ще вдигне още посещаемостта на стадиона.
Има какво да се желае откъм осветление на подстъпите към трибуните и разни други удобства, но видимо „Герена“ вече е по-приятно място за футбол. На феновете им е готино, футболът на отбора е друг и в момента има сплав, каквато не е съществувала от много години. Дори зрителите в събота вечер освиркваха съдията, защото показа червен картон на играч на Верея при дузпата през първото полувреме. Черешката на тортата бе отбелязването на седмия гол, с което целият стадион инстинктивно започна да брои до 7.
Нещо като напрежение се появи с казуса около Божидар Мит рев. Публиката бе предупредена от една от фенските фракции -„София Запад“, че никак не е желателно да се освирква вратаря на сините, нито пък да му се подвиква подигравателно. Което донякъде си има обяснение. Всеки, който е на терена с екипа на Левски, трябва да бъде подкрепян, независимо дали е извършил някакво предателство преди това. Да, Божката Митрев си има закачка с феновете не от вчера. Веднъж той дори си позволи да говори малко по-грубичко, а един път бе принуден да инкасира посещение от ултрасите на тренировка, които го съветваха да внимава в картинката, ако трябва да бъдем по-деликатни. Но проблемът с вратарите е отделна и дълга тема, а и през годините е доказано, че публиката на Левски умее да прощава. Зависи в какъв момент и по какъв начин е поднесено извинението. Това е то, футболът. Има си неписани правила.
Желю Станков/ „Тема спорт“
