„Igrali smo dobro, ali nismo imali sanse“. Това изречение, използвано от всички сръбски треньори, работещи в България, и най-вече от Люпко Петрович през всичките години, в които той работи у нас, важи с пълна сила за представянето на ЦСКА-София срещу Лудогорец. „Играли сме добре, но не сме имали шанс“, в превод от сръбски, можеше спокойно да бъде казано и от Саша Илич след поражението в Разград, защото наистина – неговият отбор изигра най-добрия си мач от началото на сезона и респективно – под негово ръководство. И може да е доволен от показаното на арената на шампионите. В интерес на истината до момента ЦСКА-София криволичеше в представянето си, след като легендата на Партизан застана начело на „червените“. Имаше добри моменти – като победите над Базел, Сейнт Патрикс и Македония ГП, но и двубои с ужасно бледо представяне – срещу Левски, срещу ирландците в София, срещу македонците в Скопие, срещу Спартак във Варна и срещу Пирин на „Българска армия“. Е, в тези срещи ЦСКА-София имаше късмет, който обаче липсваше в Разград. Логично – така е във футбола. Веднъж късметът е с теб, а другия път – срещу теб. Но най-важното е, че отборът на Саша Илич показа, че в никакъв случай не бива да бъде отписван. Че е жив и че ще е в борбата за титлата докрая, макар и към днешна дата да е трети, на 2 точки зад отбора на Любо Пенев и при положение, че има и два мача по-малко от тях. Определено ходът на Илич да излезе със схема 3-5-2 беше много смел. Ясно е, че „червените“ цяла седмица са я тренирали, но в първите минути се видя, че на теория е едно, а на практика – съвсем различно. Тройката отзад – Юрген Матай, Амос Юга и Християн Петров, си стоеше сама срещу тримата нападатели на Лудогорец – Рик, Тисера и Десподов. Така се стигна и до първия гол, дело на аржентинеца. Маурисио Гарсес очаквано няма дефанзивни навици и макар да бе считан за халф-бек, той си действаше като крило. Тибо Вион, който в ЦСКА-София вече е играл всякакъв, без вратар и централен нападател, също явно се нуждаеше от няколко минути, за да свикне в ролята на ляв халф-бек. И след първите шокиращи около 20 минути, „червените“ се окопитиха и може да се каже, че в следващите около 50 минути бяха много по-добрият от двата тима на терена. Статистиката казва всичко – 11 удара за „армейците“ срещу 9 за Лудогорец. Цели шест червени изстрела във вратата срещу само 3 за „зелените“. 5 корнера за гостите срещу 0 за домакините. 58% притежание на топката, което е повече от похвално за гостуващ отбор в Разград.
Основната сила на ЦСКА-София идваше от две места – наситената халфова линия, с която Линдсет, Жеферсон и Шопов буквално изолираха от играта мозъка на „орлите“ Каули, както и другият по-креативен халф – Густаво Нонато. Другият плюс за тима на Саша Илич беше ясен – сякаш Лудогорец щеше да е доволен и на реми, защото мислеше за най-важния им мач тази есен към днешна дата – домакинството на ХИК Хелзинки, което чука на вратата. Това позволи в един момент „червените“ да си разиграват коня както искат и изобщо не се виждаше как изобщо шампионите ще стигнат не до гол, а до опасност пред вратата на Бусато. В един момент атаките на гостите следваха една след друга, но гол не падаше, тук е моментът да отбележим и че попадението на Амос Юга за 1:1 дойде отново след статично положение. За пети път този сезон ЦСКА-София вкара след корнер. Това е добре, но от друга страна „червените“ стават зависими от тези стандартни ситуации, защото от игра така и не успяха да преодолеят Серджио Падт.
Видяхме отлични неща и от двамата нападатели – Жираир Шагоян и Браян Морено. Те са много подвижни, което създаде проблеми на цялата защита на Лудогорец. Като прибавим и Маурисио Гарсес, който е перманентна заплаха от въздуха, то изобщо ЦСКА-София в атака беше разнообразен и приятен за гледане. Точно това обаче искат феновете. Красиво лице и битка до самия край. Тази загуба буди много повече позитивни емоции от грозни победи, като тези над Спартак Вн и Пирин Бл. И точно с това трябва да е наясно Саша Илин. Той гради нов отбор, а понякога позитивната емоция е най-важна, не толкова точките. Има време и за грозни победи, най-вече в края на сезона, когато започнат битките от плейофите.
Но, че ЦСКА-София е на прав път, е ясно. И Саша Илин трябва да получи цялата свобода на света, а не някой да му се бърка и му дава „съвети“. Нещо, което е честа практика в България…
Христо Георгиев/ „Мач Телеграф“
