Вероятно на мнозина ще е трудно да пренастроят футболните си сетива от световното първенство към българската Първа лига, но както се казва – нашето си е наше. Съветските болни – най-здравите болни в света. Това гласеше лозунг от времето на СССР, на който българи и руснаци десетилетия наред се подиграваха. Така и сега – българският клубен футбол като телевизионен интерес открай време като пийпълметрия бие чуждите първенства. Ще кажете, че Славия – Лудогорец не може точно да се нарече касов мач, но пък е в момент, когато всеки от нас има нужда да вземе почивка от световната сцена. Лесно или не, но много запалянковци ще намерят причина да хванат дистанционното и да се пренесат за 90 минути на стадиона в „Овча купел“, дори и за това да си припомнят как се играе футбол без продължение от 10-15 минути. Няма какво да го поставяме под съмнение, днес цяла България, без Разград, ще стиска палци на Славия, защото в последните години идеята на феновете е, ако може някак си Лудогорец в края на първенството да не е на първо място. Сини и червени, а на моменти и пловдивските запалянковци вдигат глава, когато любимите им отбори имат някакви реални претенции за шампионската титла.
Славия срещу Лудогорец, особено в София, е пример как невинаги парите играят на терена. При разлика в бюджетите от вероятно десет пъти в полза на Разград е категорично ясно, че не можем да говорим за равностоен мач, но както казва Станимир Стоилов, треньорската работа на колегата му Златомир Загорчич е водещ фактор. Всъщност в Славия е един от отчетливите примери за това как човекът, който ръководи спортно-техническия процес, е основен фактор в един клуб. В Разград се разчита на фактора футоболисти, които почти винаги са маркови, което означава и много скъпи. Ако Лудогорец напипат ваксата с някой треньор, който видимо може да промени отбора, сигурно няма да имат стигане още години напред. Не че и сега не е така, но орлите ще вдигнат ниво и в Европа.
Винаги е интересно да се гледа наученият, но съставен от футболисти с по-скромни качества отбор на Славия срещу тим от по-високо ниво и с по-големи претенции. В случая Лудогорец е този, който е високо летящият, но пък белите винаги могат да свалят всеки съперник на земята. Как го правят вече толкова година наред, все още няма категоричен и еднозначен отговор. Стилът на Загорчич е много специфичен и се базира на изригвания. Поради клубната политика да се продават младите обучени футболисти и в машината да се вкарват нови елементи Славия трудно може да практикува доминиращ футбол. Но пък изригванията си ги бива и да не си насреща, когато белите включат на горна предавка и започнат да флиртуват с топката.
За Лудогорец днешното гостуване е загрявка и засилка за двата поредни мача с Левски следващата седмица. Шампионите са си поставили за цел да зимуват на първо място, а това може да стане само с победи срещу Славия днес и след това със сините. Но дори и да не се случи, при тях сякаш място за драми никога няма. Всичко е цветя и рози, както се казва, дори и те да са започнали да увяхват. Напролет те се преобразяват, натискат педала и така вече 11 поредни предавки. Но днес ги чака един друг Андерлехт преди истинския за ЛК през февруари, защото всеки знае познатия рефрен: „Белите са Андерлехт“.
Желю Станков/ „Тема спорт“
