„Без нови попълнения есенният лидер в Първа лига Черно море започна зимната си подготовка“. С подобен текст най-вероятно трябваше да започнат спортните емисии на телевизиите миналия петък. Но не би! Горещата и шокираща вест около „моряците“ бе, че титулярният флангови защитник на тима Александър Василев слага край на кариерата си на едва 28-годишна възраст. Левият бек на варненци реши да окачи бутонките на пирона във вероятно най-силната си година във футбола и то в момент, когато е на път да напише история със „зелено-белите“ под ръководството на Илиан Илиев.
„Взехме си довиждане със Сашо Василев, който, изненадващо за всички, реши да спре с футбола. Започнал някакъв бизнес и трябвало да се отдаде на него. Всички малко недоумяваме от решението му. Опитахме се и преди Нова година, и сега да го разубедим. Той беше коректен да каже, че е можел да си получава заплатата и същевременно да върши други работи, но няма да е отдаден на 100% и затова реши да спре“, поясни ситуацията опитният наставник, понастоящем и селекционер на националния отбор.
Недоумението у феновете на Черно море обаче надали е било малко… Също както и у хората, обичащи, следящи и отразяващи събитията на „Тича“. Ясно е, че Сашо има три шампионски титли и една Суперкупа на България с Лудогорец и практически е сбъднал мечтата си, достигайки и до 1 мач за „трикольорите“ в Лигата на нациите. Защо обаче момче, което извървява пътя от Стражица, през школата в Етрополе – до върха в Разград, се отказва от мечтата си толкова рано? Нима футболът е спрял да му носи удоволствие толкова рано или има и друго нещо? В моите репортерски спомени Сашо Василев беше младокът, който от Лудогорец пускаха като титуляр заради правилото за „минимум един млад футболист до 21 години в стартовия състав“ през есента на сезон 2015/2016 и понякога го сменяха след четвърт час игра. И сега, осем сезона по-късно, възмъжалият и пораснал футболно талант решава да каже „Стоп“.
Не, не е нормално! Не е честно! Не е справедливо спрямо хлапетата от школите на Черно море, Локомотив (Пловдив), Берое, Лудогорец, Калиакра (Каварна) и Чавдар (Етрополе) – бившите отбори на Александър.
Защото Сашо Василев става поредният посечен от системата „мечтател“, предпочел бизнеса пред топката и зеления терен. Малко преди Нова година носителят на Купата на България за 2018-а със Славия – Славчо Шоколаров – също предпочете да спре и
да не си трови повече нервите с неизплатени заплати и голи обещания от ръководството на Пирин. При това говорим за заплата, каквато получават обикновени служители в колцентър в София, например. Техничният плеймейкър избра да посвети времето на семейството си в Пловдив и да рита по-скоро за кеф в аматьорския Асеновец.
Това са само два примера от елитната лига на България, при това в рамките на една седмица. И те говорят категорично за болезнения и сериозно премълчаван факт – у нас вече НЕ е престижно и доходоносно да си футболист. Големи пари получават шепа класни родни играчи, които са имали щастието да попаднат в Лудогорец, ЦСКА-София, Левски или Ботев Пд. Останалите – кучат ги яли! И затова те избират да окачат обувките или да си търсят късмета във втора или трета дивизия някъде из Стария континент.
Владимир Иванов/ „Мач Телеграф“
