Стадион Лазур дълго време се ползваше с репутацията на най-модерното спортното съоръжение в България. Той се сдоби и с прозвището стадион-красавец след големия ремонт през 1996/97 година.
Тогава босът на Нефтохимик Христо Порточанов успява да осигури солидни средства, които са инвестирани именно в обновяването на стадиона.
Освен централния терен в спортния комплекс се изгражда още един затревен терен със стандартни размери и осветление за провеждане на тренировки на представителния отбор, както и кортово игрище, което се предоставя на спортни клубове за провеждане на турнири от републикански и градски мащаб. В комплекса са създадени и възможно най-добрите условия за работа на журналисти, които отразяват футболните срещи: 11 самостоятелни кабини оборудвани с пултове за директни предавания, телевизионни монитори, които проследяват ситуациите на терена, телефони с възможности за осъществяване на сателитна връзка. Монтирано е ново табло, което е закупено за 300 хиляди долара от Германия. Всичките пари са дадени от ръководството на държавния тогава Нефтохим.
Самият стадион е създаден през 1967 година. Дълги години е ползван от работниците на НХК, но от началото на 80-те на него играе постоянно футболния тим на Нефтохимик. До 2002 година стадионът носи името на отбора. След това е преименуван на Нафтекс. През 2006 година вече се казва Лазур. В един период от време на него основно играеше ПСФК Черноморец.
В последните години обаче съоръжението се руши постоянно. Негов собственик е дружеството Спортс пропърти мениджмънт. Това е новото имена на пререгистрирания юридИчски ПФК Нафтекс, в чийто капитал преди години бе апортиран самият стадион.
Реално Лазур е собственост на бизнесмена Митко Събев. Той почти не отделя средства за поддръжката на съоръжението. Стадионът се руши. Тревната настилка е вече под всякаква критика, част от седалките са увредени. Инфраструктурата е в лошо състояние, тоалетните не са чистени от години. Осветлението също страда. Една част от специалните лампи са изгорели, а няма нови инсталирани. Помощните терени са неподдържани. Вече се вижда и с просто око, че дори арматурата на поддържащите колони и съоръжения е ръждясала. Кафенето, ресторантът, както и медицинския център отдавна не функионират.
Стадионът става опасен за своите посетители.
Част от неговите активи пък са били заложени и се продават от съдия – изпънител. Става въпрос фен-шопа, който намира в югозападния край на стадиона, както и скъпите рекаро-седалки, които бяха поставени по времето на Красимир Балъков.
След 1997 година на стадиона са извършени два ремонта. Първият е през 2003, когато се имаше тържества по случай корпоративния празник на Нафтекс България Холдинг, който по-късно бе пререгистриран като Петрол Холдинг. Вторият ремонт е направен през 2009 годна по времето на Красимир Балъков. След 2011 година обаче настъпват финансовите трудности в Петрол Холдинг. Той спира парите за издръжка на футболния клуб и на спортното съоръжение. Събев е принуден сам да отделя средства, което обаче води до големи трудности. Стадион Лазур е даван и под наем за провеждане на концерти. През 2015 година там се провежда и Европейското първенство за юноши до 17 години. С парит на УЕФА се прави леко реновиране на стадиона, и най-вече на тревната настилка. След това парите почти секват. През миналия сезон на него играеше мачовете си в Първа лига състава на Нефтохимик, като за целта се плащаше и наем в размер на 12 хиляди лева на среща.Срещите от Европейските клубни турнири пък провеждаше тимът на Ботев Пловдив. Играха се в последните години и два финала на Суперкупата на България.
Разрухата обаче вече е факт. Не е ясно дали стадионът ще получи лиценз за провеждане на международни срещи. Реално в него пари не са влагани поне 2 години. А е ясно, че подобно съоръжение си има своите неотложни разходи. След като средства не се осигуряват, нормално е да пада и качеството на спортния обект.
Преди половин години в града тръгна подписки и инициатива на феновете на Нефтохимик община Бургас да откупи стадиона от Митко Събев. Спрягаха се различни продажни цени, но до сделка не се стигна. Преговорите продължават. Според последни данни Събев е готов да се раздели със стадиона, ако му бъзат платени 15 милиона лева. Самият той е изчислил, че е дал под различни форми над 40 милиона лева за ремонти, поддръжка и допълнителни инвестиции през годините. В това число са и заплатите на персонала, администрацията и екипите, които са се грижели за стопанисването.
За да може да функционира нормално са необходими поне 45-50 хиляди лева на месец. Подобни средства в момента няма кой да осигури. Така тревожните процеси продължават, а светлина в тунела не се вижда.
Дълго време стадион Лазур бе смятан за най-красивия в България. Докато в градове започнаха да се изграждат нови модерни стадиони, в Бургас тенденциите са в обратна посока. В последната година бяха тиражирани и информации, че към съоръжението има сериозен инвестиционен интерес от страна на строителни компании, които искат да го съборят и да изградат върху терена нов модерен жилищен комплекс от затворен тип. На тоди етап кметът на града Димитър Николов е категоричен, че предназначенето на този обект ще остане единствено спортно. Същото твърди и Митко Събев.
Най-лшото е, че в Бурас вече не остана и отбор, който да играе мачовете си там. Нефтохимик провежда срещите си във Втора лига на стадиона в Българово, а Черноморец 1919 играе на помощния терен на стадион Черноморец.
Самият ПСФК Черноморец пък е затънал някъде в дълбините на аматьорския футбол и провежда мачовете си в ……Поморие.
Иначе през годините за стадиона в квартал Лазур са се водили сериозни битки.
През 1999 година Нефтохим е продаден на руската компания Лукойл. В сделката е включен и стадиона. В началото на 2000 година тогавашният изпълнителен директор на завода Владимир Ракитски изисква ог шефа на Нефтохимик Христо Порточанов да представи договор за ползване и да извърши инвертаризация. В интерес на истината стадионът е отдаден на футболния клуб за безвъзмездно ползване четири години по-рано. Двете страни започват сериозна битка, която се пренася и в медиите. Феновете заплашват да блокират града, ако футболният отбор бъде изгонен. Това не се случва. В играта през пролетта на 2000 година се включва Митко Събев, който става и акционер в АД-то.
Именно Събев сега държи съдбата на стадиона. Каква ще е тя, може би ще стане ясно до края на тази година. Гордостта на Бургас обаче е далечен спомен от накогашния си блясък, спортният обект все повече прилича на една футболна гробница със славно минало, мрачно настояще и много неясно бъдеще.
