Александър Станков е сред най-добре познатите имена в треньорската професия у нас. През 1998 г. започва кариерата си като треньор в Хасково, където е назначен за помощник-треньор. През 1999 е треньор на кипърския Алки Ларнака. Бил е през различни периоди четири пъти треньор (2001 и 2004) и помощник-треньор (2000 и 2003) на ЦСКА. През 2001 за кратко е треньор на Черно море. През 2005 е треньор на дублиращия отбор на руския Криля Советов. Към края на 2006 е треньор на младежкия национален отбор на България, класира го на осминафинален бараж за европейското първенство през 2007 г., загубен от Белгия. От началото на юни 2010 води китайския втородивизионен Аербин Далиен, с който се класира за Суперлигата на Китай през 2012 г. От 15 юни 2013 г. е треньор на Локомотив Пловдив, където работи до 2014, като класира отбора на полуфинал в Купата на България, след победи над Любимец 2007, Добруджа и Витоша Бистрица. Александър Станков говори пред „Мач Телеграф“ за впечатленията си от редовния сезон в Първа лига, нивото на шампионата, кои отбори са с най-големи шансове за европейски квоти и за оцеляване в елита.
„Редовният сезон на това първенство завърши напълно според очакванията. Лудогорец е на първо място и ще спечели поредната си титла. Това е най-естественото нещо в нашия футбол. Този клуб разполага с всичко, което е необходимо, за да е на върха -отлична база, добра селекция от футболисти и комфорт, в добрия смисъл на думата. Играе отличен футбол, който е недостижим за останалите отбори у нас. С лекота се справя с трудните ситуации, ако изобщо има такива. Най-важното и най-лошото за футбола ни е, че Лудогорец няма адекватни съперници. Преди началото на сезона се очакваше, че такъв ще бъде ЦСКА. Сега, аз не искам да ставам като някои мои колеги, които само критикуват и ругаят по бившите си клубове. Аз съм си от ЦСКА и много искам този отбор да успее. Радвам се, че ще има нов стадион, но това не може да бъде оправдание за много други неща, които не са в ред. За да може „червените“ да се противопоставят на Лудогорец трябва да се случи цялостна промяна в клубната политика, в организацията. Вижте какво стана този сезон. Започна се с един треньор, на негово място дойде друг, който преди това беше изгонен, а се завърши с трети треньор. Това говори за липса всякаква стратегия, за визия за бъдещето, за безпомощност. От друга страна, през лятото беше направена сериозна селекция, вложиха се пари. Резултатът обаче е никакъв – някои от добрите играчи бяха продадени, а се върнаха стари имена. Тази непоследователност води дотам, че ЦСКА този сезон отпадна рано-рано от борбата за титлата. В миналия сезон поне битката беше почти до края, когато една дузпа ни лиши от първото място.
Не може да се отрече, че първенството започна доста интересно. Локомотив Пд дълго време водеше в класирането, след това и Черно море беше на първо място. Но това са моментни проблясъци, движения наляво-надясно, които обаче не могат да развалят цялостната картина, а именно Лудогорец да финишира първи. Въпреки това, Черно море и Локо Пд са двата отбора, които направиха най-силно и добро впечатление с играта си през редовния сезон. Локо също е отбор на сърцето ми и се радвам за него, защото там очевидно хората си вършат работата, що се отнася до футболната част. Но и на Лаута си казаха думата проблемите с финансирането, с ръководството и с организацията. Треньорското ръководство успя да сглоби добра селекция през зимата, въпреки текучеството и напускането на основни фигури от есенния сезон. И на фона на това Локо успя да се възстанови за много кратко време и да е един от фаворитите за европейските турнири. Черно море също напълно заслужено ще играе в Европа. Там се работи много добре, обстановката е спокойна, няма напрежение. Да, към края на сезона Черно море показа непостоянна игра и резултати и това се отрази на точките, но в крайна сметка важен е финалният резултат. А той е – участие в евротурнирите.
Друг отбор, който е изненада за футболните хора, е Крумовград. Там нещата се получават от няколко фактора – осигурено спокойствие за треньора, добра, за българските стандарти, селекция. Надявам се това да не е проект, който скоро да изчезне от картата на футбола ни, както се е случвало на няколко пъти у нас. Бих сравнил Крумовград с Арда, тъй като тимът от Кърджали преди време също беше сред добрите изненади. Двата тима много си подхождат, не само като местоположение, но и като манталитет и игрово поведение.
Предстоят плейофи, в които има няколко интересни момента. Шампионът е ясен, но борбата за четвъртото място ще е много любопитна. Засега фаворит се очертава Локо Пд, но и Левски има своите шансове. При определени обстоятелства там може да се озове и Черно море. Следва втората група, която ще води битка за седмото място. Там, мисля, нещата са ясни. Ботев Пд е твърдо на тази позиция, макар че в последните си мачове ЦСКА 1948 показва събуждане и се стреми да опровергае мнението, че не се бори за Европа.
Тук е мястото да кажем, че тази схема на първенството – с разделяне на групи, е пълен абсурд. Не са много държавите в Европа, които използват такъв формат. А и техните първенства не са най-силните, да си признаем. Смятам, че е пълна глупост и недомислица. Много ми се иска новото ръководство на БФС да направи необходимите промени и да се върне старият формат. Топлата вода отдавна е измислена. Най-силните футболни държави в Европа, от които ние би трябвало да се учим, са приели един формат – два пълни кръга. Така се играе от 100 години. Защо ние трябва да правим нещо различно, не е много ясно. Съгласете се, че не е много честно седмият в класирането да играе в Европа за сметка на третия или четвъртия? Значи, цял сезон си се борил за челните места, изпреварил си конкурентите, но съдбата ти ще трябва да се решава в един мач? Пълна глупост.
За качеството на футбола в българското първенство дори е обидно да се говори. Аз гледам мачове от почти всеки кръг от началото на първенството. Няма нищо впечатляващо в играта на отборите, няма нещо, което да ти привлече много вниманието. Да си кажеш – ето това е много добро, похвално, ново. Просто няма. А най-лошото е, че ние имаме база за сравнение почти всеки ден. Непрекъснато дават мачове от водещите първенства на Стария континент. Преди няколко дни гледах мача Ливърпул – Кристъл Палас и след това двубой от българското първенство. Потресаваща разлика. Разбирате ли, че говорим за различни спортове – бързина, техника, подавания, стрелба, движение без топка. Там всичко е толкова напреднало, че ние изоставаме между 30 и 40 години в развитието си. Сравнявайки футбола тук и на Запад, на човек му се струва, че гледа на различни телевизори – нашият е опера от 60-те години. Цялата тази нерадостна ситуация се отразява зле на първо място на националния отбор и след това на участието на нашите клубове в европейските турнири. Ниското ниво на първенството, например, дърпа Лудогорец назад и в Европа“, коментира Станков.
