-
Ситуацията със собствеността на Левски взе да се прояснява, въпреки че до последно трябва да се има едно наум. Не е изключено от Дубай да извадят някои скрити послания или неизпълними условия. Но към този момент на сцената имаме ясно изразено желание на господата резиденти в ОАЕ да се отърват от акциите.
Васил Божков изигра породените си ходове… То не бяха куриери, официални и помолени, то не бяха обещания, то не бяха анкети…
На Божков му е пределно ясно, че основното финансиране на клуба пак ще е същото, като от времето, преди той да вземе акциите. Част от спонсорите пак ще са „помолени“…
Сираков няколко пъти бе спортен директор, сега вече ще е президент, а и притежател на мажоритарния пакет акции, които имат огромна финансова тежест. При Иво Тонев като силна фигура, Сираков бе на същата длъжност отпреди 11 години, но без същото влияние. Отново дойде на „Герена“ надъхан, но го бламираха. Идеите му бяха отхвърляни от мнозинството на другите ръководители. Това тогава изобщо не бе онзи Наско Сираков. А и след като напусна при скандала със събличането на Ивайло Петев, си призна, че на отровена почва няма как да има плодове. Пак се появи по телевизията, но извади списък с желани, но отхвърлени футболисти и камъните отидоха в градината на Иво Тонев. Може би тези, които съблякоха Петев, сега обличат Сираков с власт.
Сега по начина, по който Вълка се появи на голямата сцена, си правим изводи, че предварително си е извоювал свободата да управлява по своите правила. В него са и ножът, и сиренето. Въпросът обаче е кой ще е точилар на ножа. Тоест дали този, който дава пари, ще иска да поръчва и музиката, или ще се остави на музикалната култура на Наско Сираков.
Хубаво ще е новият со6ственик най-напред да се обърне към електората. Но нека да уточним – допитването да не е до смесената футболна публика, както направи подигравателно Божков с неговата анкета кой да вземе акциите. Сираков трябва да се обърне само към синия електорат. И първият въпрос да е „Да започнем на чисто или да останем в сянката на съмнението?“.
Нека уточним какво имаме предвид – това, че Сираков е на преден план, не означава, че Левски значи свобода. Клубът ще покаже независимост, ако всичко с финансирането е на масата, като от тук насетне всеки запалянко сам ще си преценява кой спонсор е помолен и кой е от свободния пазар. Аудиторията е достатъчно осведомена и може да си направи изводи всеки лев откъде е. Обръчите от спонсори лесно могат да бъдат поставени в определена категория. Политическите и икономически кръгове са лесно разпознаваеми. А и едва ли някой си прави илюзии, че след като Наско Сираков е начело на клуба, спонсорите ще се наредят пред офиса му на „Герена“, водени от светлата идея да рекламират в една от най-разпознаваемите български марки. Би било добре да е така, но публиката не вярва в чудеса.
А и, като гледаме, немалка част от сините привърженици вече са претръпнали на тема честност и морал. Дали парите миришат, най-добре знае Тити Папазов. Явно вече това е новото нормално синьо. Или, както казва Божков – няма отърване от задкулисието. Не че той е от предкулисието, виждаме от самия него как е комуникирал с висшите етажи на държавата и какви са били отношенията му с други представители на едрия капитал.
Да видим какви първи стъпки ще направи Сираков. Няма нужда да гадаем, сигурни сме, че той вече има финансова подкрепа зад гърба си. Допускаме, че обемите няма да са скромни, а за да ги оправдае, той трябва да завърти голямата метла. Няма смисъл да уточняваме, че той разбира много от футбол, а и от футболисти. Предстои му сериозна борба на всички фронтове с „приятеля“ му Кирил Домусчиев. Няма какво да се лъжем, Сираков не се е върнал, за да бъде неговият Левски пак на десет точки и на много години зад Лудогорец. Той си каза, че идва не за да спасява, а за да успява.
