Левски записа трета загуба в първенството и отново основната причина за пропилените три пункта бе вратарят Мартин Полачек. Негова грешка доведе до загубата от Локо Пд, безумните му намеси съдействаха на Лудогорец да поведе за едно полувреме с 2:0, а сега във Варна поредната му опустошителна глупост пак вкара отбора в тежко премеждие.
Левски не е някакъв суперотбор, който може да излиза от всякакви ситуации и на който вратарите му могат да си правят колкото искат грешки. Такъв пасив в момента сините
не могат да си позволят
и затова ще са трети след 15-ия кръг, независимо че победиха ЦСКА-София и надиграха Лудогорец през второто полувреме. Може и да се забелязват наченки на нещо положително при Славиша Стоянович, но без вратар нещата няма как да се получат. Между другото и алтернативата на Полачек – Митрев, не е с нищо по-различен. Който и от двамата да пази, резултатът е един и същ.
Не можеш да отидеш във Варна, където те очаква един здрав отбор със супермотивиран наставник, и да си позволиш да заличаваш пасив. Не си на „Герена“, където противникът може да се обърка и сам да се бие. Играеш навън, на възможно най-негостоприемното място. И ставаш жертва на безхаберния си страж, който раздава подранили коледни подаръци. Както казва народът, пусни гол, пък после гони Михаля. Гониха го, колкото можаха, понатиснаха през второто полувреме, но, като си изпуснал питомното, дивото винаги бяга много бързо. Илиан Илиев е блестящ тактик, когато отборът му играе от позиция на аутсайдер в мача. А подопечните му чудесно се справят, когато трябва да стоят близо до противника, да пресичат пасове и да не правят грешки при центрирания. Всички тези дефанзивни компоненти бяха изпълнени отлично от моряците. Дори бяха изпълнени безупречно. Макар и крайната защита да бе без нито един досегашен титуляр, тя се справи великолепно, а замяната на Пламен Димов с Виктор Генев обещава добри времена за Черно море. В средата на терена моряците се скъсаха от тичане, а напред цялата работа им я свърши Полачек. Много лесно е да разбереш дали един треньор е добър, или само се мисли за такъв. Илиан Илиев започна без тежкия си таран Ради Василев просто защото с него все едно щяха да бъдат 10 на игрището. Така в средата на терена се оказаха толкова много играчи в зелено-бяло, че Мариани и Тиам направо ги заболя главата в прекия и преносен смисъл. Отсреща
Славишата не си бе дал много зор
да оригиналничи. Левски излезе в най-консервативния вариант. Двете крила Кабрал и Паулиньо бяха обезвредени, Костов си намери майстора в лицето на Генев, а пасовете на Обертан изгубиха адресата си. Чак през второто полувреме изгонването на Кабрал донесе живителна промяна, защото Обертан отиде на позиция, на която е най-силен – дясното крило. И тогава видяхме някакви положения пред вратата на домакините. Обаче беше много късно. Досущ както в Пловдив срещу Локомотив сините прекараха повечето време в напразно лутане и липса на свежи идеи за вкарване на попадение. Е, не може да се отрече, че на „Тича“ Левски изглеждаше по-добре, отколкото на „Лаута“, но какво от това, като крайният резултат бе един и същ.
Загубата от Черно море не е повод за трагедия. Повод за сериозен размисъл е очертаващата се възможност във финалната шестица да попаднат и Локомотив Пловдив, и Черно море. Това означава само едно – прекалено много пръти в шампионската колесница на Левски. Но, ако вземат един добър вратар, много неща биха изглеждали различно.
Жаклин Михайлов/ „Тема спорт“
