Легендарният футболист и треньор на ЦСКА Аспарух Никодимов говори пред „Тема Спорт“ след края на сезона, в който ЦСКА-София се провали както в преследването на
титлата, така и във финала за купата на България. Паро анализира червената кампания и открои основните причини за краха на тима.
Г-н Никодимов, какво се обърка в сезона на ЦСКА?
– Есента на ЦСКА бе добра, имаше отделни проблясъци и мерак да се прекъсне хегемонията на Лудогорец. Но пролетният полусезон беше много слаб. Пълно разочарование. Отборът тотално рухна и така и не успя да изплува от посредствеността. А след оттеглянето на Стойчо Младенов нещата станаха дори по-зле.
Хронологично кампанията на ЦСКА започна с идването на Стойчо Младенов на мястото на Любослав Пенев. Погледнато през призмата на времето, правилен ли се оказа този ход?
– Винаги съм казвал, че не е правилно така да се сменят треньорите. Без значение от техните имена. Все едно, че имаш носни кърпи в двата джоба, вадиш едната, ползваш я и я сменяш с другата. Този подход е обиден към цялата треньорска професия. А освен това не е полезен за клуба, даже е вреден. Защото всеки специалист си идва с негови разбирания, които започва да налага и когато след няколко месеца бъде изгонен, играчите са поставени в лоша позиция. Освен това те също започват да имат голяма роля в сменянето на наставниците. Защото най-лесно се маха треньор чрез футболистите. Любо например е малко педант в изискванията си и сигурно не се е харесал на някои състезатели. Тук трябва да дойде ролята на ръководството, което, ако му е гласувало доверие, да застане плътно зад него. Ако се види, че някой е тръгнал да бойкотира, трябва да го шкартират веднага. Има и някои играчи, които са все контузени. Участват в два мача и после пак са с травма. Не знам кой ги е взимал, но това също е част от селекционния процес. Защото, когато търсиш качествен футболист, в неговите характеристики трябва да влиза и това да е здрав. Спортно-техническите умения са само един от няколкото компонента, които правят един състезател наистина добър.
Как оценявате лятната и зимната селекция на армейците?
– Фактът, че много малко от тези над 10 привлечени през този сезон футболисти се наложиха в титулярния състав, е красноречив. Някои от тях вече дори напуснаха клуба… Това говори, че се взимат некачествени играчи. Важно е да уточним, че отстрани е по-лесно да коментираш, като не даваш парите. Но когато си ЦСКА, по-добре да не взимаш никого, отколкото да привличаш такива ментета. Каква е файдата от такива футболисти, които една година им плащаш прилична заплата, не ти свършват никаква работа и накрая се преместват в друг клуб, който успяват да излъжат да ги изтърпи за сезон или два, и така си живуркат. Все още не мога да проумея как е попаднал играч като Жуниор Нзила на „Армията“ например…
Би ли помогнало, ако треньорът има по-голяма роля при селекционните въпроси?
– Естествено. Иначе ще продължаваме да се въртим в затворения кръг, в който си играем на „сляпа баба“ с треньорите. Като деца завързвахме очите на някого и той се опитваше да се ориентира в обстановката, същата работа е и тук. Треньорът трябва да подготвя футболистите, да изкарва максимума от тях, но няма идея какво се случва около него. Като бивш наставник подобни условия на работа не ми звучат никак добре. Сигурен съм, че тимът ще бъде много по-успешен, ако треньорът, който и да е той, сам подбира футболистите, на които ще разчита.
Стойчо Младенов вкара тима в групите на Лигата на конференциите, зимува на 2 точки от Лудогорец, но пролетното пропадане започна именно под негово ръководство. Справи ли се Екзекутора на Ливърпул начело на ЦСКА?
– Както ви казах, когато играчите не са качествени, няма как да се поддържа високо ниво. Стойчо пое тима при форсмажорни обстоятелства, дебютът му бе три дни след като бе назначен, и то в Европа. Успя да вдигне отбора и да го вкара в групите на евротурнирите, което си е голям успех за всеки български тим с изключение на Лудогорец. През есента успя да се държи близо до разградчани, въпреки че така и ЦСКА не заигра по начина, по който му приляга. Още през зимната подготовка обаче сякаш нещо се обърка и се стигна до тази трагична пролет. Освен че армейците се представиха на изключително ниско ниво, сякаш и не бяха в най-добрата си физическа форма, каквато бяхме свикнали да наблюдаваме в последните години. Все пак Стойчо си взе първия полуфинал за купата със Славия и само можем да гадаем как щеше да се представи ЦСКА в битката за златото с Левски, ако той бе на треньорската скамейка.
Повлия ли на представянето на червените тихият конфликт, който впоследствие се превърна в открит спор, между Стойчо Младенов и Гриша Ганчев?
– Да, всички процеси в един клуб са комплексни и влияят на крайната продукция на терена. Като започнеш от ръководството, чиито действия влияят на треньорите, а техните – на играчите, всички са взаимнозависими. И ако не са единни, няма как да се случат нещата. Тук включвам и публиката, която също е много важна. Нужни са обединение и комуникация по всички етажи на клуба. Няма какво да делят. Няма отбор, който да печели всички мачове, винаги има сривове. Но когато те се случат, трябва да се седне, да се обсъди какви са причините, и да се тръгне пак напред.
Алън Пардю е треньор с впечатляваща визитка за с родните стандарти, но не се справи със задачата да вдигне тима за края на сезона и допусна няколко много срамни поражения…
– Пардю е тук от година и половина, но досега бе повече в ролята на страничен наблюдател. Той все още не познава психологията на нашата футболна среда. Тя е много специфична. Това, разбира се, не може да му служи за оправдание, когато ЦСКА е изглеждал по този срамен начин във финал за купата, и то срещу вечния съперник Левски. Никога в историята отборът не е бил толкова примирен със загубата, колкото сега. И вина за това определено има и треньорът.
Какво трябва да се промени, за да не изглежда ЦСКА през следващия сезон както през тази пролет?
– Много неща трябва да се променят. Като започнеш от дисциплината на играчите, от начина на подготовка и броя треньори, които ще я водят през сезона, селекцията… И всеки трябва да носи отговорност. Например, ако треньорът взима решенията по селекцията и доведе някое менте, ще може да му се търси пряка отговорност. Това се отнася и за всички други задачи в цялата клубна йерархия. И всеки трябва да си върши работата, не да се занимават с клюкарстване. Защото е имало много такива случаи и аз съм бил в такава обстановка и тя не води до нищо добро. Току-що приключилият сезон трябва да бъде забравен много бързо, но в същото време в ЦСКА да си вземат нужните поуки, за да са конкурентоспособни и най-накрая да зарадват феновете с така чаканата титла.
