За Левски септември наистина се превърна в май с новината за завръщането на Станимир Стоилов. Мнозинството „сини“ фенове бяха изпаднали в такава тежка покруса от случващото се на „Герена“, че щастливите дни от приказката с титлите и пробива в Шампионската лига отпреди 15 години изглеждаха като нещо действително случило се „в една далечна галактика“. Всички имаха огромна нужда от своята нова надежда и трябва да са щастливи, защото я получиха.
По каквито и критерии да оценяваме приноса на Станимир Стоилов за Левски, няма как да не употребим суперлативи като велико, невиждано, незабравимо, неповторимо… за постигнатото от него. Той е колос и символ, на когото феновете с основание гледат като на герой със суперсили. Само такъв може да сложи край на пропадането и с много усилия, търпение и доверие да върне усмивките на синя България. Естествено не в мащабите, в които на самия хасковлия му се иска. Защото сега първостепенната задача е свързана с оцеляване и стабилизиране, с предварителна подготовка за поставяне на основи за един постепенен възход. И това обаче ще изисква гигантска усилия и очевидно не бе по силите само на Наско Сираков.
Сега обаче на ход е Крали Мърко, а не просто „син“ джедай, който е доказал, че не се страхува от работа и винаги е бил много повече от добър треньор. А това, че той е оптималният вариант за този пост, е безспорно. Целият български футбол ще спечели от решението му да се завърне на „Герена“. Не само защото то ще доведе до бърза и качествена промяна в играта и резултатите на терена. Когато на „Армията“ е Стойчо Младенов, редно е начело на Левски да е фигура като Стоилов. Това ще вдигне и интереса към първенството и ще раздвижи доста пластове. Особено в групата на „сините“ фенове. Тя пък винаги е била най-атрактивна и от маркетингова, и от социално-политическа гледна точка.
Най-хубавото от всичко обаче е, че завръщането на Станимир Стоилов е гаранция, че има шанс за генерална промяна в клуба. На няколко пъти в последните месеци и години той даде ясно да се разбере, че има условия, преди да каже „да“ на офертата, като никой не бива да се съмнява, че става въпрос за пари. След като отново е на борда, очевидно те са изпълнени. Корабът не е потънал, водата от него се изпомпва и приливът може да го изкара от плитчините. Дано. Всички ще спечелят, ако Левски отново надуе платна и влезе пълнокръвно в ролята си на флагман за родния футбол.
Трябва да подчертаем, че присъствието на Мъри в Левски ще вдигне сериозно и кредитния рейтинг на клуба. И в буквален, и в преносен смисъл. От една страна ще има заинтересувани хора да помагат, най-малкото от широкия приятелски кръг, който той има. Доста спонсори също ще се заинтригуват от визитката на неговите успехи. От друга много футболисти ще са склонни дори да намалят финансовите си претенции, за да играят под негово ръководство и той да им помогне да усъвършенстват качествата си и да вдигнат цената си на пазара.
Единственият българин, вкарвал чужд отбор в групите на Шампионска лига, ще е решителен фактор и за подобряването на работата в школата. Там, откъдето преди години изгради гръбнака на най-успешния отбор на Левски и даде път на немалко бъдещи национали.
В момента сигналите за проблеми в тази основна структура са ежедневни. И определено не са свързани само с безпаричието. Необходима е спешна и радикална реформа на всички и никой друг не би бил по-смел и решен да я осъществи от левскаря с главно „Л“, който получи цялата спортно-техническа власт.
Людмил Христов/ „Мач Телеграф“
