Усмивки, победоносно вдигнати ръце и песен с цяло гърло „ЦСКА е супер тим, ЦСКА непобедим“…. Безценно! Тази емоция от съблекалнята на армейците след мача с Осиек ще топли дълго време сърцата на феновете на тима. В Хърватска червените бяха това, което е заложено в ДНК-то им още от създаването на клуба -победители. Те успяха. Направиха го в навечерието на 100-годишнината от рождението на Нако Чакмаков. Направиха го за емблемата, за своите предшественици, за себе си, за зложелателите, но най-вече за своите привърженици. И за бъдещето!
ЦСКА-София продължава да вярва и да мечтае, а обединението между всички звена в клуба е все по-близо. И за това основна заслуга има Стойчо Младенов. Той успя за съвсем кратко време да накара играчите да вдигнат глави и да направят всичко в името на успеха. Армейците демонстрираха мобилизация, мотивация и концентрация, каквито само Екзекутора на Ливърпул може да внесе. И всички заговориха за преобразения ЦСКА-София. И в психологическо естество отборът наистина е такъв. Нека погледнем обаче в чисто спортно-технически аспект. И го правим с уговорката, че Младенов няма как да промени коренно стила и да внесе своите идеи за две седмици, макар че той заложи на любимото и изпитано при него 4-2-3-1 в атака и 4-4-1-1 или 4-5-1 в защита. И въпреки липсата на новаторство в мачовете с Осиек се видяха няколко забележителни момента. На първо място червените успяваха да прилагат агресивна, твърда и успешна преса в собствената си половина, като по този начин даваха възможност на фланговите полузащитници да организират успешни атаки. Като положителна тенденция е необходимо да се отбележи фактът, че червените демонстрират агресия и сила, като печелят почти всяка първа и втора топка, а същевременно действат напористо, след като я загубят. Неочаквана с оглед на треньорските философии и моментното състояние на отборите бе и статистиката за притежанието на топката, като процентите бяха почти изравнени с тези на хърватите. Червените успяха да задържат кълбото, а с агресията си изнервиха съперника.
И постепенно преминаваме към минусите в представянето, които задължително трябва да се изчистят, ако на „Армията“ имат амбиции за нещо сериозно. Колкото и Любо Пенев да твърди, че е оставил добре физически подготвен отбор, то това не отговаря на истината. Проблемът е, че Ел Голеадор прекалено много се доверява на своя асистент Пабло Караско. Испанецът със сигурност е искал да помогне, но понякога пътят към ада е посеян с добри намерения. Той премахна от практиката си аеробните упражнения и опита да подготвя футболистите по иберийска методика, на която разчитат в Барселона и Реал. Това явно не проработи. Само с подхвърляне на топка и вдигане на тежести у нас при тези условия, методи на възстановяване и естество на подготвителния период няма как да стане. И точно поради тази причина играчите на ЦСКА-София не могат да упражнят висока преса, а умората и тежестта в краката пречи на футболното им мислене. Те нямат нито силата, нито усета кога трябва да натиснат противника близо до неговото наказателно поле. В представянето на армейците си пролича и разпокъсване на линиите. Няма го плавното преливане и играчите са принудени да навъртат огромен километраж в преследване на топката, което им коства разход на голяма енергия. В същото време Жеферсон често напуска зоната пред двамата централни защитници и позволява отварянето на дупка, което създава предпоставки за главоболия в сърцето на отбраната.
Със сигурност, за да изглежда отборът модерно във футболен аспект, Стойчо Младенов трябва да обърне внимание на крайните защитници. Тимът се нуждае от още по-агресивни и находчиви в атака бекове, които да дублират фланговете и да позволяват влизане на крилата към центъра, а това ще позволи по-рационално и успешно използване на Жорди Кайседо, който няма да е изолиран и неефективен, заклещен в хватката на противниковите бранители.
В емоционален и психологически план ЦСКА-София вече наистина прилича на юмрук, но в спортно-технически е далеч от тази представа. Именно в тази насока трябва да продължи да работи Стойчо Младенов. И ако му осигурят още няколко нови попълнения, то армейците наистина могат да успеят. А от съблекалнята да продължава да ехти „ЦСКА е супер тим, ЦСКА – непобедим“…
Явор Пиргов/ „Тема спорт“
