Капитанът на Берое – Симеон Мечев – със сигурност е човекът, който най-добре може да прецени в какъв ритъм бие сърцето на старозагорския футбол. Той говори пред „Мач Телеграф“ между тренировките, които води с доста сериозно променения отбор на „зелените“ и се подготвя за мвача с Арда. Мечев разкри за какво ще е симптоматично първото домакинство за сезона, как оценява случващото се в клуба и защо държи да е позитивен…
– Мони, как оценяваш старта на сезона и всичко, което се случва в Берое това лято?
– Стартът е добър. Победата в първия кръг е факт и това в крайна сметка е най-важното във футбола. Дава ни самочувствие, вяра и ни стимулира да работим още по-добре. Първите мачове винаги са изключително трудни, имат някакви неясноти. Беше важно за нас да стартираме с победа. Знаете, че сме напълно нов отбор с едва четири човека от миналата година. За ситуацията в клуба наистина не мога да кажа нищо друго освен: Времето ще покаже.
– Казваш го с напълно неутрален тон, но все пак има ли нюанси?
– Не, никакви. Наистина е това, което искам да кажа в момента. Нека проявим малко търпение. Времето ще покаже, това е, така е най-точно.
– Явно искаш да си честен с хората, които те уважават и вярват на преценката ти?
– Честен съм. И ако има нещо за казване, аз ще съм първият, които ще го направи, бъдете сигурни. Важно е обаче да сме позитивни. Трябва да гледаме положително на нещата, стига с този негативизъм. Вижте какво е и в обществото! Трябва да сме позитивни, иначе се губим като хора.
– Може ли да очакваме, че този проект с толкова чужденци ще успее и кое в момента може да се приеме като успех за Берое?
– Пак се връщаме към това, че е необходимо време, за да видим какво ще стане. В мачовете, които предстоят ще се види. Оценката ще я дадат хората. Те и тяхното отношение ще са барометър за това, което се случва – добро ли е, или не. В тази връзка е важен и първият домакински мач, който ни предстои. От подкрепата, която ще получим, ще се разберат много неща. Публиката е факторът, който е от ключово значение не само за нашия клуб, а за всички.
– Българите в състава има ли как да помогнете на тези доста на брой играчи, които се привлякоха от различни точки на света?
– Ние реално сме само двама – аз и Тони Йорданов. Младите Божидар Пенчев и Васко Василев също останаха. Другите са съвсем нови момчета и реално в случая ние като малцинство няма какво толкова да направим. Все пак се стараем. Каквото се изисква и каквото можем да сторим, за да сме полезни, се случва. Наистина обаче трябва време.
– Появиха се информации, че и ти искаш са напуснеш, в крайна сметка оставаш ли в Берое?
– Да. Поел съм ангажимент към един човек да остана и ще остана. Могат да се случат доста неща, но за момента съм в Берое и съм отдаден изцяло на клуба.
– От какво има нужда Берое, за да постигне нещо, което наистина да зарадва хората в града?
– Сигурност, стабилност и организация… Нищо различно от това, което е необходимо на всеки клуб, за да е успешен. Няма какво да се заблуждаваме, без пари не става! Необходими са инвестиции и ясна стратегия, с които да се управляват.
– Какво поискаха от отбора хората от новото ръководство и най-вече г-н Ернан Банато?
– В интерес на истината не е имало среща между отбора и ръководството. Не са заставали пред всички. Комуникираме основно с треньорския щаб. Аз лично два пъти съм говорил с г-н Банато, но по-скоро по неща, които са били лични, не за отбора. Това е факт. Цели не са ни поставяни, но не мисля, че и е нужно. Всеки трябва да се изявява по най-добрия начин, за да покаже, че заслужава да е част от Берое.
– А какво ще кажеш за работата с треньора Густаво Араголаса?
– Аз съм играч и не е моя работа да коментирам треньорите. Те са тези, които имат право да коментират моите изяви. През годините ми във футбола съм се убедил, че наистина от всеки има какво да се научи. Това определено важи за настоящия ни треньор. Спазвам указанията, съобразявам се с изискванията му.
– Ти самият, като че ли играеш най-добрия си футбол и заслужаваш поздравления! Има ли специална причина за това?
– Благодаря! Вероятно се чувствам по-спокоен и наистина се наслаждавам на това, което правя.
