Мартин Петков: Беше ми най-тежко, когато трябваше да си тръгна от любимия Левски! Дано станат шампиони, бих се върнал със сигурност

0
Снимка: levski.bg
-
-

Още една болезнена раздяла беляза кариерата на един от най-обещаващите млади играчи у нас Мартин Петков. Той се оказа ненужен и в Славия, след като преди това и от Левски му посочиха вратата. За капак младежкият национал бе и в Украйна, когато на 24 февруари Руската федерация нахлу с армията в територията на съседната си държава. Двамата с Борислав Цонев изкараха кошмарни часове в Одеса, където бяха подписали с местния Черноморец. Те предприеха и рисково завръщане у нас с автомобил. „Maч Телеграф“ потърси Петков, който да разкрие с какви чувства приема раздялата с „белите“ в навечерието на първенството, както и какви са намеренията му за бъдещето.

– Мартине, как се чувстваш в момента и успя ли да се подготвиш достатъчно, за да може по-лесно да се наложиш в новия си отбор?
– Добре съм, успях да се подготвя. Имахме лагер с младежкия национален отбор, а след него директно се включих в подготовката на Славия. Не съм излизал от ритъм, тренирах до последно с „белите“.

– Защо се стигна до раздялата със Славия?
– Аз съм млад играч и за мен е важно да играя колкото се може повече мачове, за да трупам опит. Треньорът на Славия Златомир Загорчич ми обясни, че няма да имам тази възможност. Затова се разделихме по взаимно съгласие. Преценихме, че това е най-доброто и за двете страни.

– Ти, лично, доволен ли си от представянето си в Славия?
– Да, доволен съм от моите игри, въпреки че за един нападател най-важно е да вкарва голове. Доста добре започна престоят ми при „белите“ – дебютирах с гол. След това ме преследваше малшанс и не успях да реализирам повече попадения. Все пак съм доволен от изявите си в мачовете. Аз съм максималист и доста самокритичен. Има още много върху какво да работя.

– Все пак с какви чувства се раздели със Славия?
– С добри, така са преценили. Аз съм им много благодарен, защото това беше единственият отбор, който ме потърси, след като започна войната в Украйна и напуснах Черноморец Одеса. Те ми подадоха ръка в труден момент и аз винаги ще го помня. Благодаря и на президента Венцеслав Стефанов, че реагира бързо и направи всичко възможно да ме има в редиците си. Дадоха ми и шанс във всеки един мач. Но явно се плановете на Загорчич са различни и аз не попадам в тях. Не е имало скандали, а напротив, разбрахме се много бързо. Те ми пожелаха успех, както и аз на тях.

– Има ли интерес към теб и откъде – България или чужбина?
– Изчаквам да видя опциите от чужбина. Мисля, че за един млад играч това е най-важното. Да излезе навън, да е на по-добро място. Ако не излезе предложение, което да ме удовлетворява от чужбина, ще си търся отбор от България. Още няма конкретни оферти към мен, а само интерес от дадени страни. Българският футболист няма право на предпочитания, защото нивото ни не е добро. Стигнахме дотам, че трябва да се молим да отидем в чужбина. Преди години е можело да избираш между Германия, Англия, Италия и т.н. Сега вече не е така. Реалността е такава – отиваш там, където ти изпадне. Тук средата не е особено професионална в повечето отбори.

– Няма как да не те попитам за раздялата с Левски?
– Ситуацията със „сините“ е сходна с тази в Славия. По един и същ начин се развиха нещата. Играх в отбор, който беше със сериозни възможности и треньор беше Петър Хубчев, после дойде финансовата криза. След това получавах повече шансове за изява, защото нямаше как да се взимат по-скъпи футболисти и се даваше път на юношите. Бях титуляр и при Живко Миланов. Дойде Станимир Стоилов и нещата се промениха. Той си има своите виждания за играта и по всичко личи, че те са правилни. Стоилов успява, което означава, че работата му е успешна. Тогава не получавах възможности за игра. Беше ми най-тежко, когато трябваше да си тръгна от любимия Левски. Не получавах възможност за изява и това ме накара да предприема този ход. Нямаше да е добре за моето развитие, ако бях останал. Появи се възможността да отида в Украйна и да заиграя в Черноморец Одеса, но ме споходи още веднъж малшанс – да започне война и да се върна обратно в България.

– Какво бе настроението в Левски преди да дойде Стоилов и цялата тази финансова неяснота около тима?
– Нормално беше да сме по-нервни, когато играеш без заплата не е приятно. По-опитните от играчите в отбора имат и семейства. Трудно е, когато не получаваш това, което си заработил. Тогава и в съблекалнята няма особено голямо спокойствие. Резултатите бяха слаби, а Левски е такъв отбор, че трябва да печели винаги. Бяхме предимно българи и всички знаехме какво е Левски. На всеки му беше тежко. Допълнително ни се отразяваше това, не не знаехме какао ще стане утре. Не е била чак токсична средата, но определено не беше леко. Феновете бяха зад нас, но ние ги разочаровахме постоянно. За всеки един левскар този момент беше критичен. Хората обаче трябва да оценят и това. Ние давахме всичко от себе си за „синята“ идея. Такива са ни били възможностите. Трябва да се поздравят всички, които работеха в отбора тогава, важното е, че сега Левски върви в правилен път. Преодоля трудностите.

– Дават ли се, според теб, достатъчно шансове в момента на юношите в Левски?
– Да, Мъри Стоилов е човек, който дава шанс на младите. Той е много добър треньор и е хубаво за юношите, че имат възможност да играят под негово ръководство. Те трябва да израстват и да се учат, а сега има и втори отбор. Когато аз бях част от клуба, нямах тази възможност, но сега я има, а това е отлично място за изява. Когато се представяш добре в дубъла и се стараеш, всичко ще го видят и е много вероятно да те повикат в първия тим. Има доста момчета от школата, които получават шанс. В един Левски, който в момента върви напред, няма как да играят 10 момчета от школата, както беше преди, но все пак се дават и шансове. Има достатъчно млади играчи, които могат да се развиват. А ако успеят – ще бъде много радващо.

– Имаше възможността да работиш със Станимир Стоилов. Какви съвети ти даде той и какви поуки от този период запази?
– Поуките за мен са добри. Доста внимание обръща на индивидуалната работа. Даваше ми много съвети в завършващата фаза на играта, както и в позиционирането. Той дава самочувствие на всички в отбора само с присъствието си. Държи много на дисциплината и себераздаването, а това води и до успехите.

– Кой спомен от „Герена“ ще ти остане най-скъп?
– Те са изключително много. Когато отидох в Украйна, често се връщах назад в спомените. Всяко едно нещо на „Георги Аспарухов“ ми е оставяло траен спомен. Всеки един мач, от малък мечтаех да направя дебют за Левски и да вкарам гол. Първият ми двубой за мъжете беше срещу Лудогорец, винаги ще го помня. Няма да забравя головете ми срещу Спартак Варна за Купата на България. Дербитата, в които съм играл, също ще ги помня.

– Би ли се върнал в Левски някой ден?
– О, да! Със сигурност! Там се чувствам у дома. Това ми е едно от най-приятните места. Там израснах и получих шанс да стана футболист. Ако имам възможност ще се върна на „Герена“. Дано да имам този шанс. Трябва явно да покажа повече добри игри, за да се случи това. До момента не съм ги показал, за да се завърна, но се надявам да успея. Дай Боже, де изляза в чужбина и да натрупам опит, за да си вдигна нивото колкото се може повече. И някой ден, когато стане въпрос за Левски и моето завръщане, да съм колкото се може по-полезен на отбора. Дано да съм човек, който да е от важните футболисти на терена.

– Какви са шансовете „сините“ да подобрят представянето си от предишния сезон и да отстрани ПАОК в Европа?
– Изминалият сезон беше фантастичен. Отборът изведнъж възкръсна и спечели Купата на България. И то точно срещу ЦСКА. Тази година им пожелавам да се преборят и да станат шампиони, но няма да е лесно предвид класата на Лудогорец. От друга страна видяхме един Левски, който ги надигра в два мача за Купата. Сигурен съм, че разградчани ще имат респект от „сините“. Колкото до ПАОК, те имат голямо самочувствие. Отбор, който играе редовно в Европа и има опит. Желая успех на Левски и дано да отстрани гърците.

– Съжаляваш ли, че така се развиха нещата с Черноморец Одеса?
– Да. Те разтрогнаха с всички чуждестранни играчи. Аз не гледам финансовата гледна точка, на 20 години съм и това не ме интересува особено. Искам да играя, не гледам парите, защото ако го правя няма да успея да стана добър играч. Веднага разтрогнах, въпреки че бях на по-добри финансови условия там, отколкото тук в Славия. Младите
не бива да се интересуват от пари, а къде ще играят.Да се радват, когато, получат шанс за изява.

– Видя войната в Украйна?
– Късметлия съм, че хванах началото, а Одеса не беше толкова засегната, колкото някои други градове. Чухме бомбите, но повече ми се отрази психически чакането в неяснота. Дали ще си тръгна, или не? Самият път, който беше 24 часа и пренасянето. Това ме натовари повече. Отделно от това за първи път бях в чужбина, за да играя за друг клуб. Като цяло тази година не ми е въобще успешна и дано през есента нещата да се променят. Вдигнах си нивото в Украйна. Тактически и физически се подобрих, а като се прибрах обратно тук в първите мачове ми беше много лесно. Там свикнах на едно темпо, а тук беше съвсем различно.

loading...