-
Любимецът на Сектор „Б“ Роман Прохазка сподели пред Sportal.bg, че следи случващото се в Левски. Словакът е убеден, че клубът ще преодолее финансовата криза заради феновете, които притежава. В момента Прохазка играе за полския Гурник Забже, с който подписа в края на януари. Поливалентният футболист сподели кои са най-хубавите и най-лоши моменти със синята фланелка, както и че не изключва свое завръщане на стадион „Георги Аспарухов“.
За пандемията, засегнала и Полша:
„Добре съм, в Полша съм. Стоя си в апартамента вече десети ден със семейството ми. Не е лесно, но какво да направим… Положението в Полша не е добро, както и в цял свят. Всичко е затворено, а от днес (сряда) не може да се ходи навън. След какво се случва в България“.
За наставника на Лудогорец Павел Върба, с когото е работил във Виктория (Пилзен):
„Резултатите говорят достатъчно за Павел Върба. Където и да е бил, винаги е имал силни резултати. Постигнал е невероятни неща. Играл е три пъти Шампионска лига. Печелил е титли и купи. Той е голям специалист и мисля, че в Лудогорец го разбраха. Върба е голям и доказан треньор“.
За случващото се в Левски:
„Да, интересувам се за случващото се в Левски. Гледам какво пише в медиите. Не съм запознат толкова с нещата. Само с това, което пише по медиите. Не знам точно каква е ситуацията. Само знам, че не е много добра. Не е лесно положението, но в последните години Левски много пъти е бил в такава трудна ситуация. Може би сега е най-трудно, но вярвам и се надявам, че нещата ще се подобрят. Феновете вече няколко пъти показаха, че са моторът на този отбор. Винаги съм казвал, че Левски има най-силната публика и в тези трудни моменти се вижда колко силни са феновете. Направиха го отново. Нещата трябва да се оправят, защото тези фенове заслужават клуб като Левски. Левски е толкова голям заради феновете си“.
„България ми липсва. Когато си тръгнах, казах, че ще ми бъде тежко. Имам много хубави спомени. Все пак живях в България пет години. Липсва ми както България, така и Левски. Разбира се, че бих искал да се върна в Левски. Никога не се знае какво ще се случи. Не мога да кажа: „Да, ще се върна и ще играя“. Човек никога не знае какво ще се случи. Може някой ден пак да играя за Левски. Вече съм на 31 години и нямам толкова много време, но ще видим. Разбира се, че Левски е останал в сърцето ми“.
Причината да научи български език толкова добре:
„Проблемът на чужденците в България е, че не искат да научат езика. Аз исках. Когато човек иска нещо, ще го постигне. Може би трудно, понякога лесно, но ще го постигне. Когато дойдох в България, исках да науча български, да разбирам и да мога да разговарям с треньори, футболисти, фенове и хората по магазините. В момента уча полски. Искам да говоря езика на държавата, в която съм“.
За най-добрия и най-лошия момент със „синята“ фланелка:
„Най-хубавият ми момент в Левски беше, когато феновете пееха моето име. Това са нещата, които не се случват на всеки футболист. Когато чуваш как пеят името ти по време на мач, е нещо невероятно. Хубавите ми моменти са многото победи и головете, които вкарах. Не мога да кажа, че помня само един хубав момент. Ясно е, че съжалявам за изпуснатите купи и изпуснатата дузпа срещу Славия във финала за Купата. Тези моменти са много тежки. Беше ми много трудно след дузпата, която изпуснах срещу Славия. Даже и в момента съжалявам за това. Бяхме много близо до трофея и трябваше да вземем този финал, но нещата не се получиха“.
За чужденците в Левски през годините:
„Има много чужденци, които направиха много за Левски през годините – Боян Йоргачевич, Гара Дембеле и още чужденци, които са играли в отбора преди мен. Не се чувствам специален. Минаха много чужденци през отбора, минаха и по-добри от мен“.
