В четвъртък вечерта Лудогорец изглеждаше като онази блондинка, която винаги се спъвала в един и същи камък, само че тук разликата е, че футболният клуб може да си избере друг маршрут. Не е въпросът, че срещу Спортинг Брага не се получи за втори път. Проблемът е, че хората от Лудогорец от много време насам не променят маршрута и неизбежно камъкът винаги излиза победител. А интересното е, че всички очаквахме това и през всичкото време крещим – внимавайте, онзи камък пак е там. Но явно ролята на блондинката си им харесва, защото я играят от няколко сезона.
20 към 1 удара по посока на вратата в полза на португалците до 55-ата минута, в България такава огромна разлика не е възможна дори когато Лудогорец играе срещу последния в класирането Царско село. И то при положение, че бюджетите на двата клуба са различни като сьомга и карфиол. А сега имахме случай, при който тимът с по-нисък таван на заплатите, какъвто е Спортинг Брага, прави каквото си поиска срещу отбор, който си позволява да държи ниво на възнагражденията на европейско ниво.
Едните играят в тренировъчно темпо, или поне така изглеждаше отстрани, а другите на предела на възможностите си тичат като за последно. Футболистите на Лудогорец поне това могат да правят от сутрин до вечер, да тичат. Те са атлетични и отлично подготвени кондиционно. В клуба си имат всичко на европейско ниво в този аспект – възстановителен център, специалисти, апаратури, пособия. И тичат. Тичат, но залудо. Те са атлетични, но безлични. Без идентичност, без излъчване. Като отбор са нито технични, нито силови, нито микс от двете. Лудогорец за парите си и всичко останало представлява някакъв продукт, който разходва едни пари, но не съществува съобразно тези пари. Всичко е европейско, без отбора. Някак е странно защо в Разград подценяват треньорския въпрос или както каза Станимир Стоилов – треньорската работа.
Тези дни нямаше дискусия, свързана с гостуването на Лудогорец в Португалия преди 4 години, без да се зачекне как тогава Димитър Димитров изненадал Брага с постройката с трима централни защитници. Ха, събудил се Херо, или както си пътувал в самолета за Иберийския полуостров и решил ей-така да промени схемата. И онези се вързали. Колко наивно звучи. За да направиш такъв ход, трябва в главата си да имаш много футбол и да си напълнил в главите на играчите си от същия този футбол, който или го разбираш, или не го разбираш. Да си го тренирал това много пъти и да си го играл също. А Станислав Генчев как точно трябваше да изненада Брага?! Тогава Херо имаше научени крайни защитници, които можеха да действат и като халф-бекове. И в тази връзка, къде са селекционните екипи, скаути и други, че след Натанаел Лудогорец на практика не може да намери и наложи ляв бек. Много пари се изсипаха в мивката. Десетки милиони, изхарчени за 16 поредни мача в групова фаза и елиминации след нея без победа. Ами, наистина не е сериозно. Подигравка с парите и с футбола е да поддържаш клуб, който не може да излъчи отбор, който малко от малко да оказва някаква съпротива в групова фаза. Та в онзи мач Лудогорец победи в Брага, а сега португалците можеха да вкарат два пъти по 4 гола във вратата на Кахлина.
В крайна сметка целта – продължаване в турнира ЛЕ не се осъществи. Големите приказки са едно, но реалността сочи съвсем друго…
Желю Станков/ „Тема спорт“
