-
След загубата от ЦСКА-София журналисти зададоха на Наско Сираков логичния въпрос: „Притеснен ли сте за участието в евротурнирите?“. „Все още не“, отговори собственикът на Левски. След поражението във Варна такъв въпрос вече няма особен смисъл, защото отпадането от Европа се вижда твърде ясно на хоризонта. И в ръководството на Левски би трябвало да изпитват ужас, а не притеснение, от перспективата да гледат европейските мачове по телевизията.
На „Герена“ са напълно наясно, че без Европа клубът ще изпадне за пореден път във финансов колапс. За никого не е тайна, че именно шестте мача в турнирите този сезон осигуриха немалка част от бюджета, с който впоследствие бе спечелен двубоят с НАП. Включително и с продажбите на основните футболисти през зимата, които се показаха на пазара именно в мачовете с Шкупи, Апоел Беер Шеева и най-вече с Айнтрахт. Без тези приходи Левски надали щеше да покрие дълга си към данъчните.
С трагичното си представяне срещу Лудогорец, ЦСКА-София и Черно море Левски направи така бъдещето да изглежда мрачно и безнадеждно. От една страна и останалите малко добри футболисти ще поискат да си тръгнат, нищо че имат договори. За да се намерят техни адекватни заместници, шефовете на Левски ще трябва да положат тройни усилия, защото едва ли има кадърни чужденци, а и българи, които да искат да ритат в средняшки отбор, пък бил той и Левски. Истината е, че на „Герена“ не успяха да да заменят равностойно напусналите Роналдо, Уелтън и Сундберг и затова резултатите са такива, каквито са. Каква е гаранцията, че скаутите на „сините“, ако изобщо има такива, ще намерят петима или шестима наистина качествени футболисти, при положение, че Левски ще играе само в българското първенство?
От друга страна клубът ще загуби много постъпления от евромачовете, които пълнеха „Герена“ и „Васил Левски“ този и предишния сезон. Не е трудно да се прогнозира, че ще паднат и продажбите на абонаментни карти и билети. И отново ще трябва да се разчита на отделни кампании, призиви, апели, свързани с дадени събития. Да, това е нещо много полезно, но няма да реши генералния проблем на Левски — сериозно и постоянно финансиране.
На трето място, ще се засили недоволството от страна на запалянковците към ръководството. Очевидно е, че сегашната опозиция на Наско Сираков, в лицето на Сдружението, загуби битката заради липсата на по-широка подкрепа. Абсолютно агресивната кампания, на моменти придружена с откровени лъжи и призиви за смърт, отблъсна голяма част от хората, които наистина искат Левски да стане собственост на феновете. Но вече и в останалите фенски среди започва да се чува недоволството от начина, по който се развиват нещата на „Герена“. А липсата на европейски мачове само ще подсили негативните настроения и така „режим на протести“, както го нарече Николай Костов, ще продължи и през следващия сезон.
Какви са шансовете Левски да спаси сезона и все пак да се класира за евротурнирите? В този момент те изглеждат твърде мижави. Евентуална победа над абсурдния отбор на Берое в последния редовен кръг ще остави някакви надежди, но нищо повече. Математически Левски може да изпревари Локо Пд, ако „черно-белите“ сътворят невероятната глупост да загубят у дома от ЦСКА 1948. При всички положения борбата ще е именно с „черно-белите“ за сакралното четвърто място. Ако сегашното класиране се запази, двата тима ще се срещнат един срещу друг на „Лаута“. И ако нещо в Левски не се промени революционно в близките дни, трудно може да си представим синя победа в Пловдив.
А ако вярваме на традициите, нещата за Левски изглеждат наистина катастрофално. От дебюта си в Европа през 1965 година до момента, вече 59 години, Левски е пропускал само 9 пъти евротурнири. Двата от тях са по нареждане на Милко Балев и неговата пасмина – през 1968 заради Пражката пролет и през 1985 след прочутия финал за Купата с ЦСКА. Има обаче един много притеснителен факт от историята. Левски не игра в Европа и на своята 100-годишнина — през 2014 година. А сега предстои нов юбилей!
Добри Кожухаров/ „Мач Телеграф“
