Легендарният италиански специалист Марчело Липи призна, че като дете е симпатизирал на Милан. Футболният Пол Нюман даде откровено интервю пред „Гадзета дело Спорт“, в което говори за нещата от живота. Идолът на тифозите на Ювентус си припомни смъртта на своя баща, на чийто гроб е отишъл преди да поеме Старата госпожа. През 1996 година Липи изведе торинския колос до трофея в Шампионската лига и Междуконтиненталната купа. Десет години след това спечели световната купа начело на „Скуадра адзура“.
„Моят баща беше стар социалист, беше против властта. А Ювентус беше властта! Отидох на гроба му преди да поема отбора и казах: „Татко, знам, че мразеше Юве и в червата, но имай търпение. Отивам там“. Той много е искал да има син, защото преди мен на нашите им се е родило мъртво момченце. Сестра ми пък е по-голяма от мен. Когато са му казали, че съм се родил е тичал по улицата, крещейки: „Момче, момче“.
През 1991 година ме уволниха от Чезена. Отидох при татко, беше целият жълт. Заведох го на лекар. Билирубин (бел. авт. – един от жлъчните пигменти, бащата на Липи е бил болен от жълтеница). Месец по-късно почина, докато държеше ръката ми. Това нямаше да е възможно, ако по онова време имах отбор. Никога не ми е удрял шамар. Всъщност, само веднъж. Това се случи в нашата пекарна, където работих като 16-годишен. Седяхме върху чувалите с брашно. Баща ми влезе и се ядоса: „На работа“.
Хубаво семейство бяхме. Не мога да кажа, че сме били богати. Татко смени много работи, за да сме задоволени. Майка ми работеше като шивачка. Шиеше дрехи, които да отговарят на тогавашната мода. Като дете бях от Милан. Живеехме близо до гората, където редовно тренираха Джилберто Нолети, Марио Треби и Марио Либералато (бел. авт. – футболисти на Милан от 60-те години на ХХ век). Симпатизирах на „росонерите“ тогава“, довери бившият селекционер на Италия.
