Мартин Камбуров преди дни стана баща за втори път и между совалките от дома си до пловдивската клиника „Селена“ отговори на въпросите на „Тема Спорт“, които започнаха от това радостно събитие, минаха през предстоящото футболно дерби на Пловдив, колко е интересно българското първенство, националния отбор и малко за новия световен голов терминатор Ерлинг Холанд. Рекордьорът по отбелязани голове в Първа лига има и син – Мартин-младши.
Мартине, първо приеми поздрави за втората ти рожба Адриана. Вече резултатът в семейството е равен 2:2, мъже на жени.
– Ха-ха, да, така стана.
Пък някой ден, живот и здраве, някой път може и 3:2 да стане.
– Не е ясно, здраве да е, засега май ще си остане реми.
Да, но при много дербита уж ги гледаш как се е закротила играта, но като забушуват страстите…
– Е, как ги измисли?! Това хората, които по цял ден футбол им е в главата, получаваме един вид „увреждане“. Ами ако наистина сравняваме с тази терминология, не са знае наистина, човек не трябва да се зарича, но като има дългосрочно планиране, изненади не се допускат. Ето, отговорих по твоя начин (смее се).
Баткото все още ли рита всичко, което може да се нарече топка, по посока на всичко, което може да е футболна врата?
– По принцип да, но само от време на време. Не е като преди, сега нещо се опитва да хваща топката и с ръце. Ще видим. Може и да смени спортовете. Като порасне още, ще видим.
Сега е време да му обясниш, че вратарската работа е неблагодарна, ти най-добре знаеш. Но пък един ден Локо Пловдив може да има още един силен вратар Камбуров след шампиона Васил.
– Има нещо такова, да. Аз ако направя три пропуска, някак не се забелязва и ще го напишете между редовете. Но вратарят, ако плясне една висока топка и стане белята, само това се гледа и ще го извадите на преден план с големи букви. Така че по-добре отрано, докато е време, да се ориентира за нападател като баща си.
Още не сте ходили на мач, така ли?
– Може би като се оправи малко времето. Пък и нека да станат стадионите, ще ходим. Сега централната трибуна на „Лаута“ е с клетка за гости, не изглежда приятно. Но
гледам, скоро ще се оправят нещата и в Пловдив ще има стадиони, на които, както се казва – с кеф да отидеш със семейството.
Ти защо се установи в Пловдив, след като можеш да живееш навсякъде в България?
– Аз съм си от дете в Пловдив, още от пети клас. И първото жилище с първите събрани пари се случи да е тук. Така че целият ми съзнателен живот е в Пловдив с изключение на годините, в които бях футболист и играех в други градове и държави.
И като малък как беше обстановката в Пловдив в дните преди дербито? Тази седмица е поредното издание.
– Е, ходили сме от малки на трибуните. Тук до големия градски стадион беше спортното училище. И сме бягали от часове, но в повечето случаи учителите ни пускаха, защото и те искаха да ходят на стадиона. Нормално, емоцията подпалва страстите, гледаш големите батковци, че само за това говорят, те отиват на мач и ти ги следваш.
А сега къде е тази тръпка преди пловдивското дерби?
– В наши дни не си представям учителите да хукнат към стадиона с целия клас, но може напред във времето да се върнат и тези моменти. Всичко си е с времето. Ние тогава като деца нямаше какво да правим и чакахме мач. Волейбол и баскетбол също. Сега има хиляди десетки опции за забавление. А да не говорим, ако е студено. Но пък който си обича футбола, ще си подкрепя Локо или Ботев. Но се връщам на стадионите, защото е сериозен проблем. Сега мои приятели, яки локомотивци, не искат да отидат на мача в Коматево, защото гостуващата публика е набутана в една клетка. И отпред застават полицаи и гледането към терена се затруднява. Когато станат двата стадиона, иска ми се да стане по-бързо, вече ще е по-друго. Тръпката на пловдивчани ще се върне. Двата клуба имат голяма фенска маса, част от която би тръгнала отново на мач, когато има условия и комфорт. Ще се вдигне средната посещаемост със сигурност.
Многото чужденци в отборите промениха ли пловдивското дерби, въпреки че на трибуните си е горещо?
– Ние няма как да избягаме от съвремието. Клубовете си определят политиката и подбора на кадрите. В световен мащаб всичко се омеша повече, отколкото сме предполагали. Повечето отбори са с преобладаващ брой чужденци, отколкото местни футболисти. И в други колективни спортове е така. Нека и тук ги има, но да са по-качествени и да вдигат нивото. Феновете на Локо и Ботев обичат повече местни футболисти, обяснимо е на тях да се възхищават много. Чужденците, колкото и да са професионалисти, няма как да бъдат на същата почит. Те идват и си заминават. В такъв свят живеем и трябва да свикваме. Но така се спират нашите момчета.
Това първенство по-различно ли е от последните?
– Е, задаваш ми отговор (смее се). На първо място, видно е, че ще има спор за титлата до последно. Ще има спор и за плейофите в първата шестица, да не говорим за изпадане пък колко е интересно. Сега последният може да бие първия, Пирин в Разград повтори урока от миналата година.
Лудогорец как ти се струват?
– Охоо, сега са доооста, доста отслабени. Аз като играех, те с Марселинъо, с Кешерю, бяха къде-къде по-силен отбор. Нивото им сега е доста назад. Това е най-слабият Лудогорец, откакто съществуват и затова ЦСКА имат шанс. Минали години дърпаха с разлика, сега е различно. Мисля, че гледам около 95 процента от мачовете в Първа лига и смея да го твърдя.
Как гледаш на последните разправии извън терена?
– Сега е модерно всички да пускат декларации. Илиан Илиев… нормално е, когато отборът, който води в резултата и накрая загуби, да е изнервен и афектиран. Но всеки е прав за себе си. Аз се наслаждавам на всеки мач, интересни сблъсъци стават, отборите са равностойни, първенството не е такова, че да пропускаш да гледаш някой мач. Със сигурност съдия ще направи грешка, гледаме и по света какво става.
Гледаш ли какво прави Холанд?
– Пффф… Ами много добър футболист е, но е рано да се правят сравнения с Меси и с Роналдо. Ще го видим докъде ще стигне.
А тук защо няма изявени нападатели. Чочев е голмайстор, а класически безпощадни деветки липсват?
– Има нещо такова. Левски скоро взеха Рикардиньо, Лудогорец имаха Кешерю, Безяк, ЦСКА също преди имаха Каранга, Мауридес, Али Coy, Кайседо. Чочев учудващо за дефанзивен халф често излиза на позиция и вкарва. Аз като започнах да играя навремето, също бях по-назад като пост и после станах нападател. Чочев чете играта и се пласира правилно и му пожелавам да стане голмайстор на първенството.
А не е ли учудващо, че Чочев не е в националния отбор?
– Не е учудващо, а е много учудващо, поне за мен. Но за България това е нормално, за жалост. Тук не говорим дали харесват Чочев, Димитров, Георгиев… Когато имаш над 15 гола досега, ако ще да си най-слабият в очите на селекционера, трябва да си в националния отбор, това е. Но не ме учудва, че Чочев не може да намери място в списъка. Аз 20 години съм го изпитвал това на моя гръб.
Още ли не те сърбят ръцете да се занимаваш с футбол, нещо за над треньор?
– Нека още да се насладя на семейството, пък ще видим. На мен футболът никога няма да ми бъде чужд, нито ще ми бъде далеч. Някой ден ще ми се появи идея и тогава ще обмислям в детайли.
А да отидеш на училище с футболен профил?
– Аз това съм го учил 20 години. Не знам кой би ми преподавал на мен дали ще стана треньор, или директор. То човек си го има вътре. Президентите на клубове тук обаче много не обичат така наречените футболни хора. Те си мислят, че като дават пари и имат умения да правят футболен процес. Но са доста далеч от истината. Но всеки си избира как да си управлява клуба. Много се въртят директорите и треньорите. Самите
президенти се месят в чисто спортно-техническите неща. В България винаги е било така, а това трябва да се промени. Различни са нещата в чужбина, където шефовете хвърлят много, много пари. А тук тази самоувереност и разбиране от всичко пречи. Лудогорец защо са 11 години на върха?! Това е най-добре уреденият като структура клуб, имат директори, които колко разбират, но по-скоро не, от спортно-техническата част, но са добре организационно. Имат баланс, подреденост и яснота. А другите постоянно правят промени и само търсят себе си. И разбира се, трябва да има база, а това се прави с пари. Клуб да се издържа от фенове, няма как да се получи.
