От 2 юни Левски има нов собственик – легендата на клуба Наско Сираков. Той е притежател на 86,6 процента от общо 30 669 974 акции, които са с номинал 1 лев. Ценните книжа обаче бяха придобити безвъзмездно от голмайстор №1 в историята на сините. Така, както се случва неизменно в последните 20 години…
През 1997-а футболните клубове у нас постепенно започват да стават акционерни дружества. Тогава начело на Левски е Томас Лафчис, който естествено придобива и лъвския пай – взима 40% от дяловете (впоследствие ги увеличава). За тях внася в клубната каса 20 хиляди германски марки. Останалите се полагат на по-дребни акционери, на фенове, има и квота за бъдещ голям рекламодател.
В онези години финансовото състояние на сините е разклатено. Но през лятото на 1998 година се намира щедър спонсор – телекомуникационната компания „Мобилтел“. Тя е представлявана от Владимир Грашнов, зад когото стоят милиардите долари на руснака от еврейски произход Майкъл Чорни. Фирмата получава 20% от акциите на клуба, а срещу това за 5 години трябва да налее 1,5 милиона долара… Година по-късно пластовете в клуба започват да се разместват. През август 1999-а Грашнов става председател на борда на директорите на сините. Причината – само за година той и шефът му Чорни дават близо 2 милиона долара, тоест, повече от сумата, която по договор трябва да преведат на Левски за 5 сезона. Тогава за изпълнителни директори са назначени Наско Сираков и Константин Баждеков, мениджърски пост получава Николай Илиев, но контролният пакет акции остава в Томас Лафчис. „Мобилтел“ също е разширил дела си – към 20-те процента, получени за спонсорство, са изкупени още 10% от фенската квота. Твърди се, че преди сбирката Лафчис е отказал 5 милиона марки от дяловете си, 40% от които вече е приписал на името на сина си Константин.
В крайна сметка до края на годината Томас се оттегля, а според твърденията от онзи период получава между 3,5 и 5 милиона от германската валута, платени му от Майкъл Чорни за общо 45,9 от дяловете на Левски. От тогава насам – вече 20 години, мажоритарният пакет акции на клуба преминава от едни ръце в други, без някой да плати и стотинка за тях – знак, че нещата са задкулисни и преплитат в себе си доста политически и икономически интереси.
След оттеглянето на Лафчис, начело на сините продължава да е Владимир Грашнов – президент е на Левски и на телекомуникационната компания. След смъртта му на 9 октомври 2001 година, на сцената излиза същинският собственик Майкъл Чорни, чиито пари харчат на „Герена“. Той обаче е изгонен от България още през 2000 година от службите ни, които го обявяват за „заплаха за националната сигурност“ и му дават 10-годишна забрана да посещава страната ни. През 2004-а на Чорни е издадена втора подобна заповед от властите ни и той спира издръжката, като иска акциите да бъдат дадени на тогавашния министър на вътрешните работи Георги Петканов. Тази пролет се разигра подобен сценарий с премиера Бойко Борисов, както и контролиращия клуба Васил Божков – той също е извън страната, издирван е…
На 2 юни 2020 година ценните книжа бяха в ръцете на Наско Сираков. Този, който като играч на Левски вкара 165 гола в елита, спечели 5 титли, 4 купи на България и 3 купи на Съветската армия като второстепенен турнир, а като ръководител (от 1999 г. до април 2003 г. и от април 2004 г. до май 2008 г. е изпълнителен директор, а от юни до октомври 2013 е спортен директор) вдигна още 5 титли, 5 купи и 2 Суперкупи. Вълка обещава нов модел на управление, предстои да видим дали ще е успешен.
