Илко Пиргов е роден на 23 май, 1986 г. Той е бивш младежки национал, има 1 мач при мъжете. Шампион на България за 2008 г. и носител на Купата на България за 2006 г. с тима на ЦСКА (София).
Започва да тренира футбол в школата на Пирин (Гоце Делчев). Впоследствие е привлечен в Пирин (Благоевград). Дебютира за мъжкия отбор на „орлетата“ едва на 16-годишна възраст. В Пирин играе общо три сезона, като през 2003/04 помага на тима да спечели промоция за „А“ група. Изиграва първия си двубой в елита на 6 ноември 2004 г.
Преди да стане част от „черно-белите“, играе за ЦСКА (София),елитния КС Отопени – Румъния, Черно море (Варна), Литекс (Ловеч), Берое (Стара Загора).
През юни 2016 година подписва договор с Локомотив Пловдив.
Разкажи малко за детството си, за семейството, кога и как започна да се занимаваш с футбол?
Родом съм от Гоце Делчев и там са първите ми стъпки във футбола. Всичко започна от улицата, може би 6-7 годишен бях, най-малкият в квартала и батковците ме слагаха на вратата.Така тръгна всичко. Играл съм за юношите на Пирин Гоце Делчев и юношите на Пирин Благоевград. Дебютът ми в мъжкия футбол е за Пирин Благоевград.
Кои са играчите, които харесваш и от които си се учил?
Като юноша на Пирин Благоевград ходехме почти на всеки мач на мъжкия отбор, много се възхищавах на Миро Митев (вратарят на Пирин), който впоследствие ми беше и тренъор в мъжкия отбор на Пирин. От него може би съм научил най-много. В световен мащаб любимият ми вратар е Икер Касияс и не пропусках мач на Реал Мадрид и националния отбор на Испания.
Във футбола има едно клише, което гласи, че добрият вратар е половин отбор…а в някои случаи и цял. Така ли е?
Съгласен съм с вас, че добрия вратaр е може би половин отбор, но за цял- не. Все пак футболът е колективен спорт и всички 11 на терена се борят за победата. Знаете, че зад вратаря на терена е само мрежата и всяка негова грешка води до гол за противника. Всяка грешка на някой от полевите играчи може да бъде поправена. Всеки вратар е от фундаментално значение за своя отбор и може би това е причината да се роди това клише.
Как стигна до Локомотив Пловдив?
През лятото на 2016 година договорът ми с Берое изтичаше и ръководството на Локомотив Пловдив се свърза с мен по настояване на тогавашния треньор Илиан Илиев – един от най-добрите тренъори ,с които съм работил. Така се стигна до преминаването ми в отбора.
Кой е мачът (или мачовете), който винаги ще помниш?
Спечеленият финал за купата на България с ЦСКА –Черно море 3:1, в който спасих дузпа. Може би това е мачът, който винаги ще помня. Също Пирин – Литекс (1:0), когато отборът на Литекс беше с всичките си звезди, а ние бяхме само юноши на Пирин и ги победихме.
Най-големият ти страх или кошмар на вратата?
Не мога да кажа, че имам някакъв голям страх, когато застана на вратата. Винаги има тръпка в началото на всеки мач, но тя изчезва след първия съдийски сигнал.
Ако не беше станал футболист, с какво щеше да се занимаваш?
Честно да ви кажа, не мога да си представя живота ми без футбола. Обичам в свободото си време да се занимавам с компютри. Завършил съм Математическа гимназия със специалност информатика с английски eзик. Може би нещо свързано с компютрите.
Какви са целите, които си поставяш за следващата година?
Досега в отборите ,в които съм бил, винаги сме успявали да се класираме за лига Европейските клубни турнири. Надявам се да успея и с Локомотив. Надявам се да съм здрав и в най-скоро време да се върна на вратата.
Кой е най-важният урок, който си научил от футбола?
След един мач, който бяхме загубли, всички футболисти бяхме унили и приемахме загубата за трагедия. Влезе тренъорът и никога няма да забравя думите му, които бяха: „Момчета, горе главите, идва друг мач, където може да поправим случилото се. Футболът е вид спорт.Във футбола няма трагедии, трагедии има само в живота.“ Тези думи завинаги ще останат в съзнанието ми.
Имаш съпруга и две дъщерички – какво е за теб семейството?
Знаете, във футбола има много трудности, нерви и напрежение. След някой мач, в който сме загубили и се прибера вкъщи ядосан, в мига, в който видя две си дъщерички, забравям за момент за футбола. Семейството е опората в живота.
За мен семейството е всичко. Винаги ще е на първо място. Имам две дъщерички и в свобдното време сме в парк Лаута. Обичат да карат кънки и колела. Винаги, когато имам време, гледам да съм близо до тях и да прекарваме повече врeме навън.
На какво най-много искаш да научиш децата си?
Опитвам се да ги науча да се трудят и да не се предават пред трудностите в живота. Най-голяматa ми цел е да мога да ги възпитам така, че когато пораснат да станат добри хора.
Какво си пожелаваш за 2019 година?
За 2019 си пожелавам здраве за мен и семейството ми. Да няма повече контузии. Също си пожелавам да се класираме за Лига Европа през първенството или купата.
Пожелай нещо на феновете!
Весели празници на всички привърженици на Локомотив Пловдив и техните семейства. Надявам се с нашата игра да върнем феновете на стадиона и oтновo да го напълним. Повече щастливи мигове през новия сезон с любимия отбор. И..САМО ЛОКО!
