-
Странен е подходът на българската футболна публика към тази игра. Отиваш на мач и за две минути те обзема странен порив да си тръгнеш. Гледката наистина е потресаваща. Конкретно „Герена“ в четвъртък вечерта бе неприятна картинка.
Първоначално се чудиш какво иска публиката на Левски. Причини за сериозния отлив – колкото искаш. Обаче амплитудата е шокираща. Миналата година по това време сините бяха в период на три поредни домакинства с по над 9 хиляди души публика. А онзи ден с Дунав – близо 10 пъти по-малко.
И тогава, и сега Левски като отбор е на същото дередже. Пак разточителни селекции, пак анонси за привличане на нови играчи през зимата. Разликите – тогава при Славиша Стоянович Левски играеше по-офанзивно и някак по-раздвижено. Сега при Хубчев има по-голяма дисциплина в играта, а и в съблекалнята, но пък тимът е по-негледаем и непривлекателен. Тогава клубът бе в безтегловност, с неясно колко, но непрекъснато нарастващи дългове. Сега Левски си е стъпил на краката, дълговете като число се осветлиха и непрекъснато намаляват. Тогава точковата разлика от първия в класирането бе една, сега са четири, но, общо взето, и в двата случая като клуб и като игра сините са на безнадеждно разстояние от Лудогорец. Може да се каже, че и тогава, и сега, феновете на Левски по един и същи начин не вярват, че тимът ще е до края в битката за шампионската титла.
Въпросът е защо сега няма достатъчно причини публиката на сините да е на стадиона. Може би обезценяването на целия футболен продукт? Не е точно така, защото публиката иска, като отиде на мач на Левски, да се кефи. Днес сините ще бият, утре няма да бият, но идеята е да има нещо, което да държи привържениците на трибуните. И тогава, и сега, и след година, съдията Никола Попов винаги е готов да се изложи, защото няма кой да го накаже, да спре правата му, защото е син на баща си. Но това е друга тема.
Вече няколко пъти споменавахме, че при Петър Хубчев футболистите са колектив и отбор. Има стабилност в изявите на тима, обаче нещата отиват натам – Левски да си остане стабилен, но неатрактивен отбор. Прекалено бавно се надгражда над въпросната стабилност. Сигурно треньорът има в главата си как отборът да бъде изграден поетапно, но е хубаво да прати свой човек сред публиката да види каква мъка е на трибуните.
Добре бе, не може Мечо Ахмедов от Дунав да е по-раздвижен и елегантен футболист от Дени Алар! А и по-резултатен. Австриецът цели греди, пропуска отляво, отдясно, отблизо, от голлинията дори. И още няма гол за Левски в първенството, а Мечо от Дунав има 5. Това си коментират малцината фенове. И правят значителното уточнение, че нападателят на Левски получава десет пъти повече от нападателя на Дунав. Ясно, че Хубчев ще попита – ама кои хора? Защото той продължава да неглижира мненията и оценките на фенове и специалисти. И така трябва, той е треньор, той носи отговорност. Но огромна част от хората ги няма на стадиона, някои от които именно заради скучния футбол.
Добре бе, какво сега му стана на Живко Миланов? Друг момент, който предизвика коментари. Наистина, интересно е защо улегнал, всеотдаен, дисциплиниран и неконфликтен играч като Живко се цупи, като го вадят от игра. Като не само не поздрави Хубчев, но изобщо не погледна към него и се прибра в тунела. И се започва – ама нали е капитан, ама какъв пример дава, ама да не са разделени на групички пак… Коментират си хората. Кои хора ли? Ами тези, които са останали. Общо около хиляда човека онзи ден. А онези, които ги няма – какво да им гледам на тези лигльовци.
Опс, забравихме и нещо важно. Застудя. И беше делничен ден. И съперникът беше слаб. Обаче я вижте Динамо Дрезден – 35 хиляди отиват на мач на 200 километра. На мач за купата. Пак в делничен ден. И там е студено.
Риалити шоуто „Герена“ търси хората“ вероятно ще продължи и следващия път, когато Левски приема Етър. Пак делничен ден, пак ранен час 15:30, дано поне да не е студено.
Jelio kurvo ,lapai