В други времена щяхме да проявим остроумие и да започнем с лафовете как добрата новина е, че националният ни отбор по футбол що продължи да бъде без загуба на голям форум или що се смеем на предложението трикольорите да излизат на терена под съпровода на „Хубава си, моя горо“.
Отдавна вече не е смешно. България се превърна във футболно джудже, чиято роля е да носи радост единствено на съперника. И ако в Черна гора могат да избират, то те със сигурност ще си пожелаят всеки път да срещат родната трупа, след като в последните 10 мача Стефан Савич и компания имат само два победи, като едва ли е нужно да припомняме срещу кой са по стигнати. За нивото на селекцията на Младен Кръстаич показателен е фактът, че в тези квалификации тимът за втори път не успява да победи опонент при числено превъзходство. И когато това са случва срещу други джуджета като Литва и Черна гора, а в последната година дори Люксембург има повече спечелени точки и вкарани голове, то за теб определението „джудже“ вече трябва да звучи като комплимент.
И тук изненада няма, защото няма какво да очакваме от отбор без стил, 6eз визия, без идея. Тим, който не умее нито да пресира, нито да доминира, нито да контролира събитията на торена. Състав без характер и лидери. Лесно е да говорим за агресия, но тя е кауза пердута, когато си се прибрал плътно пред собственото наказателно поле, а напред топката се изнася с хаотични изритвания и на принципа „каквото стане“.
В идентична ситуация в Северна Корея тези, които ръководят този спорт, отдавна щяха да са изпратени в наказателен лагер, в Япония биха си направили харакири от срам, а във всяка европейска държава отдавна да е преминал циклон от оставки. Само у нас имаме шепа самозабравили се управници, за които всичко в точно и които не спират де ни питат: „Ние ли играем на терена? Аз ли де бия дузпата? Какво сме виновни ние, след като сме им осигурили най-добрите условим?“. За тях всичко се изчерпва с ангажирането на чартър и запазваното на хотел но база „Ол инклузив“, а националният отбор се превърна в митичния „Хотел Калифорния“, за който пеят в своя вечен хит Ийгълс, а легендата разказва, че хората отивали там да умрат в лукс.
Подобна орис очаква и всеки, облякъл фланелката на националния отбор – превръща се в мишена и жертвено агне на управленската неграмотност и наглост, защото въпреки всичко България все още има таланти, които биват погубени от системата, пускаща плевели в последните 20 години. Те са просто едни бушони, които гърмят, за да дойдат следващите. Така, както е и със селекционерите, чиято бройка вече загубихме, а проблясъците трудно си спомняме.
Сега най-логичното нещо е съвсем скоро да се потърси заместник на Младен Кръстаич и цялата вина да се стовари върху него. Но вместо да си мием ръцете със сръбския производител на ракия, е по-добре да се запитаме защо изборът падна на него. С каква визия и идеи той убеди бъдещите си работодатели да му гласуват доверие? Кой му позволи да превърне националния тим във формата „България търси талант“, при който участниците трудно успяват де си запомнят имената. Осемнадесет месеца Кръстаич не успя да изгради гръбнак на този отбор, като с повиквателните, разпращани като коледни картички, той обезцени тежестта на фланелката, а етикетът „национал“ вече няма никаква стойност. Но така е удобно на Системата. Система, която се базира единствено на празни приказки и заучени фрази, но и липса на всякакво разбиране на материята, а поредното доказателство за това дойде от думите на директора в БФС Георги Иванов след загубата с 1:2 от Черна гора.
За да кажеш, че българският футбол ще се оправи след 2 години, трябва да имаш много ясен операционен план, при който вече трябва да се виждат резултатите от работата ти, а реално налице са изпразнени от съдържание и смисъл фрази като стратегия, дигитализация, методология, които Гонзо е добре заучил, но едва ли разбира.
Трудно можем да повярваме, че и президентът на централата Борислав Михайлов осъзнава къде се намира футболът ни, след като само преди няколко дни заяви, че всяка година клубните ни отбори демонстрират израстване и са конкурентни на много сериозни противници. Всичко това на фона на деветте загуби на евроучастниците ни, които приключиха с ангажиментите си на Стария континент още в квалификационните кръгове и преди хората да са прибрали плажните кърпи, а Лудогорец продължава напред само благодарение на регламента и въпреки отпадането си от двата най-популярни турнира. Но важното е, че всички се радват на привидния лукс и условията на футболния Хотел Калифорния. Никой не им държи сметка за детско-юношеската школа и бази, когато трябва ще се удари рамо за лиценз, ако е нужно, съдия ще помогне, но важно е всеки да е доволен и да се чувства обгрижен, докато дойде… смъртта!
Явор Пиргов/ „Тема спорт“
