Приносът на Нестор Ел Маестро към селекцията на ЦСКА-София е незначителен, но в същото време стабилен. Сърбинът, който има британски паспорт, взе на „Армията“ само един футболист – Емануел Шакич. Може да кажем, че той учели точно в десетката с привличането му. Първо – дойде без пари в ЦСКА-София, второ – заплатата му не е особено голяма и най-важното – Шакич дава нужната доза агресия и универсалност на ЦСКА-София.
Емануел е от футболистите, които са лишени от блясък, но вършат страшно много работа, правейки го с желание и страст. Няма как да видим Шакич да прави фантастични финтове или да дриблира грациозно. Силата на австриеца е съвсем друга. Той играе с много хъс, покрива голям периметър и не се плаши от физически сблъсъци. Нестор Ел Маестро няма много подобни играчи в съблекалнята си. Отделно Шакич е способен да запълни всяка дупка, появила се в състава на ЦСКА-София. Той вече беше използван на три различни позиции, което си е много, когато се има предвид, че той дойде доста след началото на сезона и има само 11 мача с червения екип. Шакич игра и като ляв защитник, и на две позиции в ромба на Ел Маестро – в най-долния край и в средата му.
Феновете на ЦСКА-София си припомниха онзи ден, че в отбора има и футболист с име Сейни Санянг. Гамбиецът се появи в игра като тактическа смяна в самия край на мача с Етър. Именно той започна сезона като титуляр отляво на защитата, но бързо стана ясно, че африканецът има прилични физически и технически качества, но е тотално неук тактически. Именно заради това Санянг беше забит на пейката.
Тези два трансфера показват реално, че когато селекцията се прави от треньора – нещата се случват, а когато са намесени втори, трети и четвърти страни – ЦСКА-София страда./ „Мач Телеграф“
