-
Красимир Чомаков е сред любимците на феновете на ЦСКА. Той се превърна в такъв като футболист. През миналия сезон бе част от треньорските щабове в ЦСКА-София на Стамен Белчев и Бруно Акрапович. Той води армейците рамо до рамо с Дани Моралес при равенството на „Олимпико“ срещу Рома миналата година. Чомаков се съгласи да даде интервю за „Тема Спорт“. Ето какво каза той.
Г-н Чомаков, къде ви намирам? С какво се занимавате в момента?
– В Италия съм. След като напуснах ЦСКА преди няколко месеца, се прибрах при семейството си. Живеем близо до Равена. В момента помагам на един отбор, занимавам се с деца. Истината е, че искам да работя с мъже, но докато излезе някакъв вариант и получа предложение, съм при децата – помагам им, уча ги. Предпочетох да се захвана с нещо, защото ми е трудно да седя, без да правя нищо. Хубавото е, че съм при семейството. Нямаше смисъл да стоя в България, защото не е ясно кога някой ще се обади.
Следите ли какво се случва с ЦСКА?
-Да, разбира се. Гледам всички мачове на отбора, а и не само на армейците. Опитвам се
да следя всичко в България. Преди няколко дни гледах и Марица Пд – Хебър (3:1). Моята работа, моят живот е футболът и се стремя да съм в час с всичко.
Какво е мнението ви за армейците?
– Вървят много добре и резултатите го показват. Седем победи и едно равенство за осем мача е показателно, че отборът се намира в добра форма, а още повече за втора поредна година се извоюва правото да се играе в груповата фаза на европейските клубни турнири. Смятам, че Стойчо Младенов надгради върху постигнатото през миналата година от Стамен Белчев и Бруно Акрапович. Не бива да се подценява и това, което направихме ние – все пак победихме БАТЕ Борисов, Базел, Рома, а равенството на „Олимпико“ също бе успех.
Тази година жребият отново срещна ЦСКА и Рома, но първият мач не бе толкова успешен…
– Да, така е. ЦСКА имаше успешни моменти, но като цяло не успя да се противопостави на Рома. Направи ми впечатление обаче, че този двубой не бе толкова коментиран тук в Италия. Много по-голям отзвук имаха миналогодишните срещи и тогава се оцени постигнатото от армейците. Четох и слушах изказвания и от България тогава, но те бяха коренно различни. На Апенините оценяваха успеха на ЦСКА и доста похвалиха отбора, а у нас се говореше как Рома били едва ли не с Примаверата. На тези хора искам да им кажа, че Рома и с жените да дойде, си е Рома. А и каква Примавера? Да, те имаха няколко млади момчета, но те щом са стигнали до първия отбор, значи са сериозна класа. Отделно играха Смоулинг, Борха Майорал, Жесус, Карлес Перес, Фацио, Педро…
Има ли ЦСКА сили да излезе от групата през тази кампания?
-Да, разбира се. Има още четири мача. Видяхме, че тимът игра добре срещу Бодьо/Глимт. Убеден съм, че сега ще победим Заря. Шанс има и вярвам, че това може да се случи, но още по-силно се надявам да се спечели титлата на България. Сутринта гледах класирането и виждам, че ако се вземат отложените мачове, ЦСКА ще направи един страхотен старт и ще положи основите на атака на титлата.
По-силен ли е ЦСКА от миналата година и кои от настоящите футболисти ви правят най-силно впечатление?
– За съжаление пазарните принципи наложиха да се продадат водещи футболисти, но в момента ЦСКА също има много силен отбор. Харесва ми как се развиват и вървят нагоре играчите, с които работихме ние миналата година. От новите най-много ми харесват Лам и Мухар, който е много научен футболист. Здрав физически, с поглед върху играта, който знае какво да прави с топката. Греъм Кери прави забележителен сезон. Явно част от успеха му се крие в това, че Стойчо Младенов му намери истинската позиция.
Работили сте със Стойчо Младенов. Какво ви е мнението за него и какви са „тайните“ му при мотивацията на футболистите?
– С него работихме за кратко в ЦСКА, когато бе помощник на Георги Василев, а след това в младежкия и мъжкия национален отбор. Никога досега не съм го казвал, но с него имахме специална връзка. Той е човек и треньор, който знае как да „котка“ футболистите и да ги кара да играят и да дават максимума от себе си за него.
Как приехте онази пресконференция, на която Любослав Пенев нападна Стойчо Младенов?
– Не искам да говоря за този човек. Няма смисъл. Мога да кажа много неща, но няма да го направя заради феновете на ЦСКА. И аз, и той сме от ЦСКА и няма смисъл от тези конфронтации. Нека не създаваме и напрежение в привържениците.
Имате 14 мача за националния отбор, в които сте отбелязали 5 гола. Такава успеваемост рядко се вижда, но вашите наследници не се справят много добре. Само преди няколко дни загубихме от Литва…
– Гледах мача и бях потресен. Те буквално ни смазаха физически. Хубавото бе, че само 2 дни след това победихме Северна Ирландия, и то с добра игра през второто полувреме, но в Литва представянето бе срамно. Трябва да се вземат спешни мерки. Лошото е, че нашите футболисти не са подготвени нито физически, нито тактически. Но трябва генерална промяна и да се започне от базите, от детско-юношеския футбол, от треньорите. Време е и държавата да помогне на всички с базите, за да има добри условия за подготовка, а след това да се помисли за млади, знаещи, можещи и научени специалисти. Истината е, че всеки може да бъде треньор по футбол – да сложи конусите, да хвърли топките и да каже: Ритайте. Но малцина са готови да бъдат учители по футбол. Ние от такива имаме нужда. За жалост отлични треньори сега стоят без работа, защото са независими и не допускат чуждо влияние в работата си.
Валентин Антов отново е в Италия. Чухте ли го?
– Не, не сме говорили. За съжаление имам вътрешното усещане, че няма да се получат нещата. Дано греша.
А другите българи?
– Наско Илиев вкара първи гол за Асколи, Гълъбинов също вкара, а Петко Христов се справя добре в Специя, но за жалост и това е генерален проблем на нашите футболисти, че те излизат неподготвени в чужбина. За нас едно време беше по-лесно. Тогава нямаше толкова голяма разлика. Трябваше да можеш да тичаш и подаваш. Сега футболът е съвсем различен, а нашите не са готови тактически за този футбол. И това идва от клубовете. Ще ви кажа нещо – когато бях в България за юбилея на Марица, говорих със спортен директор на един от водещите ни клубове и го попитах какво правят те за тактическата подготовка на младите. Той ми каза: „Нищо. Всеки тича, накъдето реши“. Е, така няма да стане. И затова Десподов не успя в Каляри, а реши да отиде в Лудогорец. Това не мога да го разбера. Ако искаше да върви нагоре и да се развива, той трябваше да отиде за година-две в Серия Б. Да, второто ниво, но Италия, а той предпочете да е пръв на село. И как му помага това за кариерата? Той има десетина мача в годината, а в другите на ходом бият с по 3:0.
Следихте ли случилото се на конгреса на БФС?
– Не искам да коментирам. Да приемем, че не си ми задал този въпрос.
