-
Преди около година, когато писахме, че Ботев Пловдив тръгва по пътя на Левски, изобщо не сме подозирали, че ситуацията ще е чак толкова шеговита. Ето, онзи ден стана ясно, че новият стадион на канарчетата няма да има козирка. Звучи ви доста познато, нали? Кабрио Арена, както е прякорът на стадиона на сините, няма да е сам по тази своя особеност. От Пловдив дори вече са в обяснителен режим – колко би струвала козирката, защото конструкцията била еди-каква си. Помним как Иво Тонев през ноември 2015 година обеща, че при 7 последователни дни с температура на въздуха над 8 градуса през пролетта на 2016-а, ще започнат действията, защото мембраната била много сложна за изработка. Няколко години по-късно над сектор А на „Герена“ няма нито мембрана, нито нищо. Да си знаят феновете на Ботев какво ги чака, да си калкулират и подхвърлянията, и подигравките. Ще се прокраднат някакви идеи за козирка на „Колежа“, но междувременно ще има пазарлъци кои сектори ще са със седалки и кои изобщо ще стигнат до завършено състояние в пълния си блясък. А премиерът щеше да уреди европейски финал след завършването на съоръжението…
Да се върнем на генералната тема. Днешните съперници Ботев Пловдив и Левски са в това си състояние, защото се поддадоха на флирт с държавата. Ако искате, разбирайте го и обратно. Клубовете се оставиха да бъдат дундуркани. Павел Колев може да не бе успешен изпълнителен директор на сините, но каза запомнящата се фраза за дундуркането. От което сините още не са се отскубнали.
Ботев Пловдив влиза в същата спирала, в каквато се набута Левски и от която на този етап излизане няма, или ако има и се следва някаква икономическа и пазарна логика, пътят минава през раздяла с професионалния лиценз. Дано феновете на канарчетата час по-бързо поискат пълен одит и безкомпромисна ревизия – колко пари отпусна държавата за „Колежа“, какво е съучастието на строителя, какво е отношението на бъдещия собственик Зингаревич към цялата инвестиция. Привържениците на Левски закъсняха с тези въпроси, или по-скоро бяха прекалено наивни и доверчиви, в резултат на което клубът е в перманентна дългова криза.
Жълто-черната половина на Пловдив също изпадна в състояние на мълчаливо съгласие. А е възможно бултрасите да са натиснали паузата и да изригнат изведнъж. Но е странно как така процедурите по прехвърляне собствеността на руския богаташ от месеци са на финалната права. На финалната права уж са и преговорите на Наско Сираков с инвеститор, който да дострои стадиона, да оправи школата, да плати дълговете и да направи силен отбор. О, да, Ботев Пловдив и Левски наистина се движат в паралелен слалом, при който няма победител, а състезанието е с неизяснени правила.
Освен всичко това двата клуба са и в спортно-техническа криза, а друго общо е, че фамилиите на двамата треньори завършват на -ич. Нищо чудно и Валентич, и Стоянович да добутат сезона и след това да затворят вратата от външната й страна. Да, и двамата са на постовете си благодарение на лични приятелства със собствениците, но когато играта не върви, тези отношения остават на заден план.
И в двата клуба предстоят интересни процеси. Днешният мач е без никаква интрига и е просто за доиграване на неуспешния сезон. През лятото обаче ще стане ясно братята без оръжие дали имат сили за нещо повече от това да продължат да бъдат в ролята на дундуркани, или ще продължат, макар и бавно, всеки да отлепя своята си ютия от дъното.
Желю Станков/ „Тема спорт“
